Но юг от арктическата тундра, в необятните равнини, които покриват по-голямата част от Северна Русия, се развива бизнес, който доскоро беше немислим - отглеждане на соеви насаждения.

В резултат на повишаващите се глобални температури постоянно замръзналата почва, известна като пермафрост, започва да се размеква и да се превръща в плодородно поле.

Агрономът Генади Бочковски работи върху проект, който ще развие отглеждането на соя отвъд досегашните граници. Той експериментира с насаждения в северните части на Московския регион и засега резултатите са обещаващи, пише Bloomberg.

Целта му е да замени граховите насаждения със соя на площ от 1 400 хектара.

Отглеждането на соя в Русия е в унисон с глобалната тенденция за преместване на земеделските площи все по-близо до полюсите. В Съединените щати Северна Дакота се превръща в един от водещите производители на царевица, а във Великобритания се наблюдава силно разширяване на лозовите масиви.

"Вижда се, че климатът се променя. Температурите се повишават, което прави възможно отглеждането на култури, които преди нямаше как да бъдат успешни по тези географски ширини", обяснява Бочковски.

И докато руските фермери успяват да се възползват от покачващите се температури, глобалното затопляне нанася тежки удари върху земеделието в световен мащаб. Сушата унищожи голяма част от тазгодишната реколта на много места, включително в Уругвай, Нова Зеландия, Европа и Виетнам. Дори и в Русия добивите на пшеница в Черноморския регион пострадаха заради непостоянните метеорологични условия през последните години.

Според експертите на ООН климатичните промени са основният фактор за увеличаване на рисковете, свързани с доставките на храни. А това означава, че човечеството вероятно няма да може да постигне целта, заложена за 2030 година - да бъде елиминиран световният глад.

Към това се добавят и сътресенията във веригите за доставка, предизвикани от пандемията от COVID-19. Природните бедствия и екстремните метеорологични условия могат да накарат държавите производители да въведат протекционистични мерки за защита на собствените си пазари, които биха оказали влияние върху пазарите и цените в целия свят, пише още изданието.

Казахстан и Русия вече въведоха подобни ограничения върху износа на пшеница по-рано тази година в разгара на пандемията.

Пилешкото месо е бъдещето на месната индустрияСмъртоносна болест по свинете и пандемията от коронавирус вредят на производството на месо засега, но те няма да спрат разрастването на индустрията в следващото десетилетие, което се дължи до голяма степен на нестихващия апетит на света към пилешкото месо


Руските фермери обаче не се страхуват да експериментират s нови и по-печеливши култури като соята. Маслодайното растение е една от основните съставки за производството на фураж, а търсенето в момента устойчиво се повишава на фона на ръста в животновъдството.

Страната все още разчита до голяма степен на вноса, който осигурява по над 1 милион тона соя годишно. Местното производство обаче разполага с широк потенциал за развитие.

През 2019 година в Централна Русия са били засадени над 1.1 милиона хектара соеви насаждения. За последното десетилетие площите им са се увеличили 18 пъти и вече заемат около 7% от цялата обработваема земеделска земя в тази част на страната.

Сортовете, които се използват от руските фермери, могат да виреят при температури от над 10 градуса по Целзий и се нуждят от около 100 дни, за да бъдат готови за жътва. Руските агрономи се надяват, че в бъдеще ще могат да създадат сортове, които да виреят и при още по-екстремни условия, а границите на производство да се изместят още на север.

"В миналото аз лично бях песимист по отношение на възможностите за отглеждане на соя в Централна Русия, но сега виждам, че съм грешал. Подцених мащаба на промените в климата, както и потенциалът за производството на подобни култури", казва Дмитри Рилко, който ръководи Московския институт за земеделски пазарни проучвания.