Американски учени разработват система за отглеждане на дървесина в лабораторни условия, без да e необходима слънчева светлина или естествена почва, съобщава BBC.

Ашли Бекуит от Масачузетския технологичен университет, която ръководи проекта, смята, че в бъдеще лабораторната дървесина може да се превърне в реална алтернатива на дърводобива и да замени естествените суровини в производството на мебели и в други индустрии.

Тя и нейният екип използват специален гел, съставен от синтетични клетки, който впоследствие се оформя от 3D принтер в различни структури. Тази технология може да произвежда дървени греди или други части, от които след това да се сглобяват мебели.

Според Бекуит търсенето на биологични суровини в световен мащаб нараства с бързи темпове, независимо дали става въпрос за дървесина, хранителни продукти, потребителски стоки и дори биомаса за производство на електрическа енергия. Но обработваемите площи са ограничени и на даден етап те няма да бъдат достатъчни, за да покрият търсенето.

"Изразходват се огромни ресурси за отглеждането на цели растения, от които всъщност използваме много малка част. Трябва да измислим някакъв по-ефективен начин за добиването на тези суровини, който да не е толкова зависим от обработваемата земя", обяснява Ашли Бекуит.

В началото нейният екип използва клетки от растението циния, от които произвежда дребни детайли, с които да докаже концепцията си. Надяват се обаче в близко бъдеще да започнат да произвеждат и по-мащабни структури.

"За създаването на дървен материал в лабораторни условия, който да е достатъчен за изработването на една кухненска маса, например, ще бъде необходимо доста повече време. Може би няколко месеца. Но въпреки това ще стане по-бързо, отколкото израстването на цяло дърво - процес, който може да отнеме и 20 години.

Засега учените все още не могат да репликират изцяло структурата на естествената дървесина, тъй като тя е съставена от влакна, подредени по определен начин и осигуряващи изхранването на растението. Лабораторната дървесина наподобява по-скоро структурата на ПДЧ плоскостите, в които няма определена посока или подредба на съставните частици.

Ашли Бекуит обаче е на мнение, че до 10 години проектът може да постигне сериозен прогрес, а материалите да бъдат усъвършенствани значително.