Може ли следващото десетилетие да e новата "златна ера" за технологиите?

1772
Може ли следващото десетилетие да e новата

© Pixabay

През по-голямата част от последното десетилетие темповете, с които се развиваха иновациите, разочароваха много хора и най-вече икономистите.

Ръстът в производителността не беше впечатляващ, а две от "изобретенията на века" - в лицето на смартфоните и социалните мрежи, не помогнаха кой знае колко за неговото ускоряване.

В същото време някои от "страничните им ефекти", като създаването на мощни монополи и медийното "замърсяване" с фалшиви новини, станаха видими за всички, пише The Economist. 

Обещаващите технологии с потенциал да предизвикат истинска индустриална революция, като самоуправляващите се автомобили, например, бяха позабравени.

Китай се доближава до момента, в който официално ще може да се похвали с технологичното си превъзходство над Запада, а някои от най-песимистично настроените експерти твърдят, че светът е изчерпал запасите си от полезни идеи.


Можи ли следващото десетилетие да промени тази негативна тенденция?

Пандемията от COVID-19 накара учените и биоинженерите във всички лаборатории по света да направят всичко възможно за нейното овладяване. Имената на компаниите и хората, които работят върху създаването на ваксини срещу опасния вирус, станаха известни на всички и се споменават във всеки дом.

Технологичните инвестиции и имплементирането на дигиталните техонологии в ежедневието и в работния процес заради усложненията, предизвикани от пандемията, връщат надеждите за възраждане на технологичния прогрес по подобие на 20-те години на миналия век.

Но точно както песимизмът по отношение на изминалото десетилетие е пресилен (то все пак даде на света сериозни технологични постижения, като напредъкът в лечението на раковите заболявания), така и оптимизмът за създаването на някаква технологична утопия през следващото едва ли е оправдан, пише изданието.

Има обаче реалистична възможност за ускоряване на развитието на някои иновации, които действително могат да повишат жизнения стандарт на милиони хора по света, особено с подкрепата на правителствата и държавния сектор.

В историята на капитализма технологичният напредък винаги е бил един от водещите фактори и като цяло е възприеман за даденост. През XVIII век избухва Индустриалната революция и се появяват първите механизирани фабрики, XIX век дава на света железниците и електричеството, а XX век - автомобилите, самолетите, съвременната медицина и битовите електроуреди, които значително облекчават живота на домакините.

Още през 70-те години на миналия век прогресът, измерен чрез повишаването на производителността на труда, започва да се забавя. Масовото разпространение на персоналните компютри през 90-те години отново му даде тласък, но сравнително за кратко и от началото на XXI  век ръстът в производителността следва устойчива тенденция на забавяне.

Бил Гейтс: Има нещо, което може да е по-лошо от пандемията от COVID-19Милиардерът вижда нова криза на хоризонта

В момента обаче има няколко фактора, които имат потенциалаа да прекъснат тази технологична "стагнация". Първият от тях е свързан с големия брой иновации от последните години, които имат потенциала да трансформират много индустрии. Типичен пример за това са мРНК ваксините, разработени от Pfizer-BioNTech и Moderna, на които се възлагат огромни надежди за овладяването на пандемията от COVID-19.

Човечеството разполага с все повече инструменти за "впрягане" на биологията в своя помощ, независимо дали става въпрос за лечение на различни заболявания, генни модификации или създаване на месни продукти в лаборатория.

Изкуственият интелект започва да демонстрира сериозен напредък. Алгоритъмът DeepMind, разработен от Alphabet (компанията майка на Google), например, успява да предвижда формата на протеиновите вериги при тяхното изграждане.

През лятото на 2020 г. американската лаборатория Openai представи своя езиков алгоритъм gpt-3, който е най-съвършеният до момента.

В някои градове, като Финикс в американския щат Аризона, безпилотните таксита вече превозват първите си клиенти. Поевтиняването на технологиите за производство на възобновяема енергия дават надежди на правителствата, че "зелените" инвестиции най-сетне ще започнат да се изплащат. Дори и Китай вече планира своята въглеродна "неутралност" през 2060 г.

Втората причина за опитимизъм се крие в увеличаващите се инвестиции в технологичната сфера. През второто и третото тримесечие на миналата година частният сектор в САЩ е похарчил повече пари за компютри, софтуер и технологични разработки, отколкото за сгради и индустриално оборудване. Това се случва за първи път от над 10 години насам.

Правителствата отпускат повече средства на учените. Слде като години наред се свиваха, публичните инвестиции в наука и технологични разработка в 24 от държавите от Организацията за иконочическо сътрудничество и развитие, отново поеха във възходяща посока през 2017 г.

Технологичният ентусиазъм на инвеститорите вече се простира в нови сектори, като диагностиката, логистиката, биотехнологиите и полупроводниците. Надеждите, свързани с електрическите автомобили, са толкова големи, че собственикът на Tesla Илон Мъск, който в същото време притежава и космическа компания, за кратко стана най-богатия човек в света.

Третата причина за оптимистичните нагласи на технологичните ентусиасти са темповете, с които иновациите се пренасят в ежедневието. Те не се изчерпват само с факта, че служителите на компаниите вече общуват помежду си с видеовръзка, а потребителите пазаруват онлайн.

Пандемията ускори и въвеждането на електронните разплащания, развитието на телемедицината и индустриалната автоматизация. То напомни на човечеството, че тежките предизвикателства често принуждават обществата да търсят възможности за прогрес.

Борбата с климатичните промени и технологичната надпревара между САЩ и Китай също имат потенциал да допринесат за създаването на следващото поколение революционни изобретения, пише The Economist.

История на оптичните мрежи: Как светлината може да носи информация Големите масиви от данни, или big data, могат да се използват единствено благодарение на капацитета на тези мрежи да осигуряват необходимата скорост на трансферите

За съжаление, иновациите няма как да предотвратят някои от структурните бариери пред икономическия растеж. С повишаването на своя жизнен стандарт обществата харчат все повече за услуги, изискващи човешки труд, които трудно могат да бъдат автоматизирани - хотелите и ресторантите са малка част от примерите.

Застаряването на населението ще продължава да увеличава търсенето за медицински персонал, който да се грижи за възрастните хора. Декарбонизацията няма да засили кой знае колко икономическия растеж, освен ако "зелената" енергия в даден момент не стане по-евтина от изкопаемите горива.

Но въпреки това има надежда, че една свежа "вълна" от иновации би могла да пораздвижи стагниращата икономическа динамика, на която се дължи част от забавянето на растежа през XXI век. С времето това ще доведе и до повишаване на жизнения стандарт.

Сектори, като здравеопазването и образованието, биха могли да спечелят много от реалното имплементиране на подобни иновации. А в по-дългосрочен хоризонт синтетичната биология, изкуственият интелект и роботиката биха могли да променят начина, по който изглежда почти всяка човешка дейност към момента. 

В края на краищата, пазарът и частният сектор ще бъдат определящи за това кои иновации ще бъдат успешни и кои ще се провалят, но държавата също ще изиграе своята роля. Тя би трябвало да играе ролята на "гарант", който да поеме част от рисковете по най-амбициозните проекти, които обаче биха могли да донесат и най-висока добавена стойност.

Държавните институции могат да осигурят по-големи и по-ефективни субсидии за изследователска дейност, като например материални "награди" за решаването на конкретни проблеми и предизвикателства.

Държавата трябва да гарантира, че регулациите и лобизмът няма да забавят технологичния прогрес. Важна част от този процес е осигуряването на "спасителна мрежа" за заетите в онези индустрии, които се чувстват застрашени от него.

Един от проблемите на съвременната икономика е, че въвеждането на иновациите е съсредоточено в сравнително малък брой компании. За да се гарантира масовата полза за цялата икономика, ще бъде необходимо ново антимонополно законодателство и дори разхлабване на режима за защита на интелектуалната собственост.

Ако правителствата се окажат достатъчно способни за справянето с всички тези предизвикателства, ускоряването на растежа и повишаването на жизнения стандарт в резултат на технологичния прогрес ще бъдат просто въпрос на време.

20-те години на XXI век започнаха със здравна и икономическа катастрофа, но имат шанса да въведат човечеството в едно от "златните" му десетилетия, пише още изданието.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg