Въпреки че ръководителите отделят много време, за физическата сила и здраве, когато се наложи психическата устойчивост може да е още по-важна. Най-вече при предприемачите.

Психическата устойчивост може да бъде дефинирана и с нещата, които психически устойчивите хора не правят. Вижте няколко от нещата, подбрани от Forbes, които те избягват да правят:

1. Да губят време съжалявайки се.

Психически устойчивите хора не съжаляват за обстоятелствата около тях и не размишляват за несправедливия начин, по който са се отнесли към тях. Те са се научили да поемат отговорност за действията си и за последствията и разбират факта, че често животът не е справедлив. Те успяват да се справят с трудни обстоятелства като в крайна сметка са благодарни за научените уроци.

2. Да отстъпват силата.

Психически устойчивите хора избягват да отстъпват на други силата, така че да ги карат да се чувстват по-низши или лоши. Те разбират че контролират действията и емоциите си. Те знаят, че тяхната сила е тяхната способност да се справят с начина, по който реагират.

3. Да странят от промяната.

Психически устойчивите хора приемат промяната и приветстват предизвикателствата. Техният най-голям “страх”, ако имат такъв, не е от неизвестното, а от това да не станат безучастни и инертни. Сред, в която има промяна и дори несигурност може да вдъхне енергия на един психически силен човек и да изкара най-доброто от него.

4. Да хабят енергия за неща, които не могат да контролират.

Психическите устойчивите хора не се оплакват (много) за трафика, за изгубения багаж и най-вече от други хора, тъй като те разбират, че всичките тези фактори са извън техния контрол. При лоша ситуация, те осъзнават, че нещото, което винаги могат да контролират е собствената им реакция или отношение и те използват това добре.

5. Да се притесняват дали ще угодят на другите.

Познавате ли хора, които се стремят да угодят на другите? Или обратното, хора, които правят всичко по силите си, за да дразнят другите като начин да налагат имидж или сила? Нито една от двете позиции не е добра. Психически стабилният човек се стреми да бъде учтив и честен и да угажда на другите, когато е уместно, но не се страхува да каже какво мисли на висок глас. Тези хора могат да се понесат вероятността някои да се разстрои и ще дават насока на ситуацията, когато е възможно, с финес.

6. Да се страхуват да предприемат преценени рискове.

Психически устойчивият човек е готов да поема преценени рискове. Това е напълно различно от това да се хвърляш с главата напред в глупави начинания изпълнени с риск. Чрез психическата си устойчивост един човек може да прецени задълбочено рисковете и ползите и напълно да определи потенциалните негативи и дори най-лошото, което може да се случи, преди предприема някакви действия.

7. Да размишляват за миналото.

Има сила в това да признаваш миналото и по-конкретно да признаваш наученото от минал опит. Един психически устойчив човек обаче може да избягва да губи умствената си енергия за минали разочарования или във фантазии за отминалите “славни дни”. Този тип хора влага по-голяма част от енергията си в създаването на оптималното настояще и бъдеще.

8. Да повтарят едни и същи грешки отново и отново.

Всички знаем какво е глупост? Това е предприемаш едни и същи действия отново и отново, докато се надяваш за по-различен и по-добър изход от от преди това. Психически устойчивите хора поемат пълна отговорност за поведението си в миналото и имат желание да се учат от грешките си.

9. Да недоволстват от успеха на другите.

Нужни са сила и характер, за да може човек да изпитва истинска радост и въодушевление по отношение на успеха на другите. Психически устойчивите хора имат тази способност. Те не завиждат и не засягат когато другите успяват (въпреки че могат да си записват много старателно в какво се с справил добре успелият човек). Те имат желание да работят усърдно върху шансове за успех без да разчитат да минат напряко.

10. Да се отказват след неуспех.

Всеки неуспех е възможност да се усъвършенстваш. Дори най-великите предприемачи са готови да признаят, че първите им опити неизменно са се превръщали в провали. Психически устойчивите хора са готови да се провалят отново и отново, ако е необходимо, стига наученото учат от всеки “провал ” да ги приближава до крайната им цел.

11. Да се страхуват от това да остават сами.

Психически устойчивите хора се наслаждават и дори ценят времето, което прекарват сами. Те използват това време за да размишляват, да планират и да бъдат продуктивни. Най-важното, те не разчитат на другите, за да ги правят щастливи или да оправят настроението им. Те могат да бъдат щастливи с другите и могат да бъдат щастливи и сами.

12. Усещането, че светът им дължи нещо.

Особено в днешните условия ръководителите и служителите на всякакво ниво осъзнават, че светът не им дължи заплата, допълнителни привилегии и комфортен живот, независимо от тяхната подготовка и образование. Психически устойчивите хора се сблъскват със света готови да работят и да успяват, на всеки етап от играта.

13. Да очакват незабавни резултати.

Независимо дали става въпрос за програма за фитнес, хранителна диета, или нов бизнес, психически устойчивите хора “са в играта дългосрочно”. Те знаят, че не могат да очакват незабавни резултати. Те влагат енергията и времето си в премерени дози и празнуват всяко постижение и успех по пътя и разбират, че за действителните промени е необходимо време.