Проучване: Социалните мрежи не променят политическите ни възгледи
Промените в алгоритмите на социалните медии във Facebook и Instagram не са повлияли значително върху политическите възгледи на потребителите.
Те обаче са имали ефект върху това, което хората виждат в своите канали за информация, показва ново задълбочено проучване за въздействието на платформите върху политическата поляризация.
Първите резултати, получени от екип от няколко университета, работещ в тандем с изследователи от Meta, дават представа за въздействието на алгоритмите на социалните медии върху това, което потребителите виждат, съобщава Euronews.
Проучването, ръководено съвместно от Талия Страуд от Тексаския университет в Остин и Джошуа Тъкър от Нюйоркския университет, установи, че настройването на алгоритмите, които помагат за класирането на новините и търсенията в социалните медии, оказва влияние върху това, което хората виждат в своите канали.
Но не е задължително да се променят политическите им убеждения.
"Сега знаем колко влиятелен е алгоритъмът при формирането на преживяванията на хората в платформата, но също така знаем, че промяната му дори за няколко месеца вероятно няма да промени политическите нагласи", казват Страуд и Тъкър в съвместно изявление.
"Това, което не знаем, е защо. Възможно е продължителността на периода, за който са променени алгоритмите, да не е била достатъчно дълга, или тези платформи да съществуват от десетилетия, или пък, въпреки че Facebook и Instagram са влиятелни източници на информация, те не са единствените", казват авторите.
Новото изследване, част от проучването на изборите във Facebook и Instagram през 2020 г. (FIES), е публикувано в поредица от четири статии в Science и Nature. Въпреки участието на Meta, академичните изследователи заявиха, че те са имали последната дума при съставянето на изводи от изследванията.
Изследователите експериментират с три промени в начина, по който потребителите на Facebook и Instagram разглеждат съдържание по време на президентските избори в САЩ през 2020 г. Опитите включват спиране на повторното споделяне, промяна на емисията от алгоритмична в хронологична и намаляване в показване на сходно съдържание.
Изследователите установяват, че премахването на повторно споделяното съдържание например е намалило количеството на политическите новини, както и общите кликвания и реакции. Според тях това също така е намалило броя на кликванията върху партийни новини.
Същевременно преминаването към обратна хронологична емисия вместо към съдържание, подбрано въз основа на алгоритъм, "значително намалява" времето, което потребителите прекарват в платформата.
При третия експеримент изследователите намаляват с една трета съдържанието на платформата, което според тях не променя идеологиите на потребителите въпреки абонатите със сходни мнения.
"Тези прецизно оценени резултати показват, че макар излагането на съдържание от съмишленици в социалните медии да е често срещано, намаляването на разпространението му по време на президентските избори в САЩ през 2020 г. не е довело до съответно намаляване на поляризацията в убежденията или нагласите", казват изследователите в статията, публикувана в Nature.
В друга от статиите, публикувани в Science, изследователите анализират данни от 208 милиона американски потребители на Facebook за потреблението на новини в платформата на социалната медия по време на изборите.
Те установяват голяма идеологическа сегрегация между дясната и лявата аудитория в САЩ, "като значителна част от новинарската екосистема се консумира изключително от консерваторите". "Повечето дезинформация, идентифицирана от Програмата за проверка на фактите от трети страни на Meta, съществува в този хомогенен консервативен ъгъл", казват авторите на изследването.
Социалните медии отдавна са критикувани за това, че подклаждат идеологическа поляризация, но Facebook оспорва ролята си в този процес.
Президентът по глобалните въпроси на Meta Ник Клег заяви, че новите проучвания "показват, че има малко доказателства, че ключови характеристики на платформите на Мета сами по себе си причиняват вредна поляризация или имат значимо въздействие върху ключови политически нагласи, убеждения или поведение".
Free Press, американска организация с нестопанска цел, която се застъпва за медийна реформа, заяви, че Meta представя неправилно проучванията, като добави, че те са ограничени и са проведени в "тесен период от време".
"Изпълнителите на Meta се възползват от ограничени изследвания като доказателство, че не трябва да споделят вината за нарастващата политическа поляризация и насилие", заяви Нора Бенавидес, старши съветник и директор на Free Press за цифровата справедливост и гражданските права.
"Това пресметливо извъртане е част от продължаващото отстъпление от отговорността за политическата дезинформация, която се разпространява онлайн и подкопава свободните, честни и безопасни избори по целия свят.", допълва експертът.