59-годишният Георгиус Перперис показва пред Reuters мястото, на което като по-млад е плажувал и плувал.

„Тук имаше плаж", казва той, "но сега го няма. Имаше широка 20 метра плажна ивица, но всичко това сега е погълнато от водата".

Ерозията на бреговете застрашава голяма част от Гърция, подобно на Неа Ираклея в западната част на Халкидики. Районът беше един от най-силно засегнатите от финансовата криза в страната, продължила от 2010 до 2018 г., която сви икономиката с ¼ и остави хиляди без работа и на ръба на бедността.

Сега, под влиянието на покачващите се температури и ускорената ерозия, ключови сектори на икономиката, като земеделие и туризъм, могат отново да застрашат финансите на хората от най-задлъжнялата държава в Европа.

“Кризисните години бяха трудни, много от магазините затвориха, а туристите намаляха. Сега дойде и COVID", разказва Перперис, който по професия е механик.

„Климатичните промени обаче могат да се окажат още по-лошо влияние на икономиката. Къде ще отидат туристите, ако нямаме плажове“, пита той.

Според експертите ерозията по бреговете на Халкидики, които привличат по около 30 млн. туристи, се е ускорила през последните години.

Само преди две години в Солун беше създадена обсерватория, която проучва бреговата част чрез сателитни снимки и алгоритми. В района на Халкидики са установени 18 „червени точки“, където е налице засилена ерозия.

„За съжаление, имаме райони, в които този феномен е доста силно изразен. Буквално плажовете изчезват“, казва Перперис.

Топ 10 на гръцките плажове с най-чиста водаГърция е легендарна със своите плажове. Те не могат да се сравняват с никое друго кътче на планетата


Цената

Преди пандемията туризмът беше отговорен за 1/5 от гръцката икономика и приходите от него достигаха 18 млрд. евро на година.

Икономистите обаче предупреждават, че предизвикателствата, породени от изменението на климата, включително приливите, наводнените плажове, горещите лета и намалелите валежи, могат да изложат Гърция на допълнителни рискове.

Според доклад на централната банка бездействието по тази важна тема ще струва на страната 700 млрд. долара на година до 2100 г.

В момента Гърция е най-задлъжнялата държава в Европа, като съотношението дълг/БВП се равнява на 196.6%. Или иначе казано, страната трябва да продължи да се развива добре, за да може да прави плащанията по дълга си.

„Всички тези процеси могат да намалят икономиката на Гърция с 1/3 до края на века“, предупреждава професор Ставрос Зениос от Университета на Кипър.

Според губернатора на Централната банка на Гърция Янис Сторнарас държавните финанси са предвидими и могат добре да бъдат управлявани. Той казва пред Reuters, че по-голяма част от дълга на страната е рефинансиран при ниски лихви от около 1.5%, а годишните плащания се равняват на около 3% от БВП на страната.

Призрачният рай, за който Гърция и Турция спорят (снимки) Кипърският курорт Вароша, който е изоставен преди десетилетия, когато изведнъж става бойно поле между Гърция и Турция, може отново да се превърне в туристическа атракция в условията на пандемия от коронавирус


Той обаче е на мнение, че световните лидери не са направили много по време на 40-а си годишна среща в Глазгоу. „Хоризонтът е много дълъг и може би никой не иска да вземе мерки за нещо, което ни очаква след 50 години“, казва той.

През това лято Гърция изпита това, което може би я очаква в следващите години. Хиляди декари гори бяха опожарени, като огнищата достигнаха дори и до големите градове и столицата Атина.

Екип от Университета на Атина дори е разработил сценарий, при положение че температурите в страната се повишат с 2.5 градуса в периода 2046-2065 спрямо 1971-2000 година. Според тях налице ще са 15-20 дни годишно повече с температури от над 40 градуса, а падналите валежи ще намалеят с между 10 и 30%.

Учените предупреждават, че морското равнище ще се повиши с между 20 и 50 см за същия този период, а това ще окаже съществено въздействие върху бреговата ивица на Гърция, която се простира на 16 000 км. Общо 90% от населението в страната живее на около 2 км от брега на морето.

Reuters припомня, че през юли 2019 г. поне седем души са загубили живота си, а още 100 бяха ранени от силна буря и наводнения.

„Ако нищо не се направи в следващите години, природните бедствия ще зачестят и ще са с по-силен интензитет“, казва климатологът професор Кристос Зерефос.