За икономиката на Горбачов и краха на СССР

2038
За икономиката на Горбачов и краха на СССР

80-годишнината на първия и последен президент на Съветския Съюз Михаил Горбачов привлече вниманието към неговото управление. Мнозинството от коментаторите се концентрираха върху политическите решения на Горбачов, които или са позволили без проливането на много кръв да се демонтира тоталитарната система, или са довели до най-голямата геополитическа катастрофа, се казва в коментар на "Ведомости".

Но крахът на СССР беше предизвикан не толкова от преобразованията на Горбачов и неговите съратници в обществено-политическата сфера, колкото от икономическите неуредици. Тя бяха предизвикани от бавните и непоследователни реформи, в хода на които Кремъл се опитваше да повиши ефективността на икономиката, запазвайки плановото социалистическо стопанство.

Горбачов и неговото обкръжение получиха тежко наследство - неефективна икономика, ориентирана към екстенсивно развитие за сметка на държавните /т.е. /езплатни/ ресурси.

По данни на Института за международна икономика и международни отношение на РАН, през 1980 г. съветските предприятия са харчели за единица готова продукция 2.1 пъти повече електроенергия, 1.8 пъти повече стомана, 2.3 пъти повече цимент и 7.5 пъти повече торове, отколкото американските.

Производителността на труда в съветската промишленост е растяла бавно. По данни на икономиста Валентин Кудуров, през 1963 г. тя е била 35% от равнището в САЩ, през 1987 г. - 24%. Земеделието не е осигурявало страната с продукти. Партийното ръководство, страхувайки се от гладни бунтове като този от Новочеркаск през 1962 г., беше принудено за купува десетки милиони тонове храни. До време потокът нефтодолари позволяваше да се лежи безгрижно. Но от средата на 80-те години потокът се съкрати заради рязкото снижаване на цените на петрола: от 27 долара през 1985 г. до по-малко от 10 долара през 1986 г. Допълнителен удар по доходите на бюджета нанесе антиалкохолната кампания, постъпленията от данък оборот се съкратиха през 1987 г. в сравнение с 1984 г. с 8 милиарда рубли.

Не осигуреното с ресурси повишаване на заплатите усили дефицита на стоките от първа необходимост. Държавата беше принудена да съкрати разходите и да търси допълнителни доходи. Генералният секретар и Политбюро се надяваха, че ще успеят да повишат ефективността на икономиката, без да прибягват до непопулярни за обикновените хора и неприятни за ведомствените лобисти мерки: намаляване на вноса на чуждестранни стоки, снижаване на ръста на заплатите, съкращаване на капиталните инвестиции в мегапроектите и военните разходи. Ако това беше направено, тогава Горбачов навярно щеше да получи не една, а две Нобелови награди - не само за мир, но и в областта на икономиката. Но първите лица в КПСС решиха да тръгнат по свой път, опитвайки се да съчетаят китайския опит на пробуждането на частната инициатива с личния интерес на партийната стопанска номенклатура - при неготовността на икономическата инфраструктура към новите стопански условия.

"Законът за индивидуална трудова дейност" от 19 ноември 1986 г. и легализацията на частното земеделско производство през май 1987 г. сами по себе си едва ли биха довели страната до икономически крах. Но приетият през май 1988 г. закон "За кооперациите" позволи да се организират кооперативи към държавните предприятия, а техните създатели и директорите на заводите получиха възможност да се обогатяват за сметка на препродажбата на евтини държавни ресурси и тяхното преобразуване в стоки, търсени на пазара.

Наред с постановленията на ЦК на КПСС за разширяване на стопанската и външноикономическа дейност на ВЛКСМ /висш орган ръководещ работата на комсомола/ законът "За кооперациите" премахна ограниченията за използване на безналични, не обезпечени с нищо пари в икономиката. Егор Гайдар в книгата "Гибелта на империята" написа, че неудовлетвореното търсене в периода 1986-1990 г. е нараснало от 60 милиарда до 110 милиарда рубли.

Но проблемът не е само в стоковия глад. Законът "За кооперациите" заедно със закона от 1989 г. "За арендата" създаваха привилегировани условия за бизнеса на партийната стопанска номенклатура и нейните приближени. Горбачов и неговото обкръжение се опитваха да балансират икономиката през 1990-1991 г. съчетавайки административни и пазарни методи, в частност изземвайки през април 1991 г. излишните пари.

Но към този момент ръководството на страната вече беше загубило лостовете за управление на народното стопанство и кредита на доверие на населението. СССР се оказа в ситуация, аналогична на полската през октомври 1981 г., когато недоволството на поляците от икономическите неуредици доведе до масови стачки и създаването на мощна опозиция. Но полското ръководство имаше подкрепата на СССР, а Горбачов вече нямаше нищо.

Източник: БГНЕС

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg