Остров Свалбард е част от архипелаг със същото име, който е най-северната част от територията на Норвегия. Това парче земя се намира между материка и Северния полюс и минава за едно от най-студените на земята. Или поне доскоро.

В наши дни Свалбард се затопля два пъти по-бързо от другите части на Арктика, която пък от своя страна вдига градусите между два и четири пъти по-скоростно от останалата част от планетата. С други думи – естественият фризер губи мощност. При това със страшна скорост.

Скорошни проучвания установяват, че на Свалбард предстоят сериозни проблеми, пише Wired.

С разтопяването на ледовете се освобождава енергията на подземните води, които пък са пълни с метан. Този газ, около 80 пъти по-силен от въглерода, има изключителен принос за парниковия ефект. Когато метанът направи контакт с атмосферата, той ще се освободи бързо. Става дума за около 2300 тона метан годишно. Опитайте се да си представите как 30 хил. крави се оригват наведнъж. Това е еквиалентът на скрития под ледовете на Сварбалд метан.

Метанът е 80 пъти по-голям проблем от CO2, а светът изостава с решениетоОколо 30% от повишаването на температурите, на което светът става свидетел, се дължи на този газ

„Природата ще се опита да уравоновеси ситуацията и метанът ще бъде изпуснат много бързо“, казва изследователката Габриеле Клебър. Тя е сред авторите на проучването за метана в Арктика.

Какво означава това? Все повече и по-големи количества метан в атмосферата, по-силен парников ефект, по-бързо голбално затопляне. Това, което се случва на норвежкия остров, вероятно е валидно и за цяла Арктика, смятат учените.

„Това е запас от метан, за чието същестуване досега не предполагахме“, казва Клебър.

Така тази „вечно замръзнала земя“ хем страда от глобалното затопляне, хем му помага. Създават се големи територии или басейни с бедна на кислород вода, в които живеят микроби, произвеждащи метан. И колкото по-топло, толкова повече микроби. Когато ледовете изчезнат, земята ще започне да привлича повече слънчеви лъчи. Това също ще засили процеса на затопляне. Един вид кошмарна климатична закономерност.

Метанът не е е появил случайно на тези места. Този газ е на милиони години, но досега е „държан“ в земните недра поради ниските температури. С тяхното повишаване обаче ситуацията се променя драстично. Просто казано – имаме много голям резервоар от метан, който ще излезе на повърхността.

Засега е доста трудно да се изчисли за какво количество става дума. Първо, работата на терен в места като Свалбард е изключително трудна. А може да има и малко по-позитивен сценарий. Вярно е, че част от микробите там произвеждат метан, но може да се каже, че други се хранят с него и така да се стигне до някакъв баланс.

Кравите в Нова Зеландия ще се оригват по-малко. За по-ниски емисии на метанДо 2050 г. Нова Зеландия се ангажира да намали емисиите на биогенен метан с до 47%

Големият въпрос сега е дали естествените природни механизми, които улавят метановия газ, ще могат да се справят с процесите, които го освобождават.

Да се дадат категорични отговори, когато става дума за Арктика не е лесно. За да се установи коя област произвежда най-много метан, ще трябват щателни теренни проучвания, които, както бе споменато, са доста трудни.

Ясно е обаче едно – среда, която доскоро е смятана за безопасна заради вечната си замръзналост, се променя с бързи темпове, а „арктическият фризер“ губи мощност. Във всеки случай с категоричност може да се каже, че все повече метан ще излиза на повърхността. А това е предпоставка за влошаване на ситуацията с глобалното затопляне.

Някои учени не са изненадани. Отчитат откритията по-скоро като нещо очаквано.

„Специалистите, които изучават кръговрата на въглерода, отдавна предпоагат, че метанът във вечната замръзналост ще достигне до повърхността“, казва Емили Стенли, биогеохимик от университета в Мадисън, Уисконсин.

Според нея е депресиращо, че по темата има толкова малко научни изследвания. Сякаш повечето хора са се примирили с това и просто казват: „Давай, нека излиза“.