Топящата се Арктика освобождава зомби вируси
Неотдавна група учени от Франция, Германия и Русия успяха да реанимират 13 вируса, затрупани от ледовете в Арктика в продължение на десетки хиляди години. Най-младият от тях е на 27 000 години, а най-старият, наречен Pandoravirus, е на около 48 500 години.
Докато светът продължава да се затопля, размразяващите се вечни ледове освобождават органична материя, блокирана там от хилядолетия, включително бактерии и вируси – някои, които все още могат да се възпроизвеждат. За това алармира Пол Хънтър, професор по медицина в Университет на Източна Англия, в статия за The Conversation.
„Ако приемем, че пробите не са били замърсени по време на екстракцията – а това е трудно да се гарантира, те наистина биха представлявали жизнеспособни вируси, които са се възпроизвеждали преди десетки хиляди години”, подчертава ученият.
В своя препринт (проучване, което тепърва ще бъде прегледано и оценено от други учени – бел.р.), авторите предупреждават, че е необходимо да се обмисли степента на риска тези вируси да са останали инфекциозни и да се върнат в обращение с топенето на ледовете.
Източник: Pixabay
Какво знаем досега за риска от тези т.нар. зомби вируси?
Всички досега култивирани от такива проби вируси засягат само амеби, но не и бозайници, да не говорим за хора. Затова е малко вероятно да представляват опасност за хората, твърди ученият. Но прави следната уговорка, че един такъв вирус, наречен Acanthamoeba polyphaga mimivirus , може би има връзка с пневмония при хората. „Все пак е твърде рано да се твърди, че вирусите, култивирани от проби от вечните ледници, представляват заплаха за общественото здраве”, успокоява Хънтър, който е и консултант на Световната здравна организация.
Той счита, че далеч по-голяма заплаха се крие в слоевете на вечните ледове – телата на хора, отдавна починали от инфекциозни болести. Размразяването им ще върне тези инфекции обратно в света.
„Единствената човешка инфекция, която е изкоренена в световен мащаб, е едрата шарка и повторното й разпространение, особено в труднодостъпни места, може да бъде глобална катастрофа. Вирусът на едрата шарка обаче оцелява добре, когато е замразен при -20°C, но все пак само за няколко десетилетия, а не за векове”, казва експертът.
Източник: Pixabay
През последните няколко десетилетия учени са ексхумирали телата на хора, починали от испански грип и погребани в Аляска и Свалбард, Норвегия. Те успяват да секвенират грипния вирус от тъканите на мъртвите, но не и да го култивират. Грипните вируси могат да оцелеят замразени най-малко една година, но вероятно не и няколко десетилетия, обяснява причината ученият.
Бактериите могат да са по-големият проблем
Други видове патогени, като например бактерии, са далеч по-голям проблем. През годините е имало няколко огнища на антракс (бактериално заболяване, което засяга добитъка и хората), покосили северните елени в Сибир.
Епидемията през 2016 г. доведе до смъртта на 2350 животни. Тогава учените предположиха, че огнището е възникнало вследствие на топенето на вечните ледове, което е довело до освобождаването на антракса.
Идентифицираните огнища на антракс в Сибир датират от 1848 г., когато заболяването се разпространява и върху хората. Някои учени обаче смятат, че не те са причина за възникването на болестта в наши дни, а преустановеното ваксиниране и пренаселеността на популацията.
Източник: Pixabay
Научната общност счита, че резистентните към антимикробни средства организми могат да бъдат освободени в околната среда от размразяването на ледовете. Гените за резистентност са онзи генетичен материал, който прави бактериите устойчиви на антибиотици. Това не бива да е изненадващо, тъй като много гени за антимикробна резистентност са еволюирали от почвени организми, които предхождат антимикробната ера, обяснява професорът по медицина.
Въпреки това околната среда, особено реките, е силно замърсена с антимикробни резистентни организми и резистентни гени. Така че е съмнително, че антимикробните резистентни бактерии, идващи от ледовете, биха допринесли значително за вече голямото изобилие от антимикробни резистентни гени, които вече циркулират в света.