Богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни. Това е фраза, повтаряна милиони пъти през вековете и според много хора тя отразява реалната действителност, пише Marketwatch.

Сред тях е и главният икономист на Deutsche Bank Securities, който посочва в свой анализ, че в Съединените щати "пропастта" между бедните и богатите настина се разширява.

Според Торстен Слок разпределението на богатството между американските домакинства е станало по-непропорционално за последните 10 години. През 2018 г. 10% от американците притежават 70% от всички финансови активи в страната.

За сравнение през 1989 г. най-богатите 10% са държали 60 на сто от богатството, по данни на Федералния резерв.

В същото време проучванията показват, че делът на най-богатия 1% от американците се повишава от 23% на 32% от общите активи.

Според Торстен Слок световната финансова криза е изиграла значителна роля за увеличаването на разликата между бедни и богати. Тя накара Федералният резерв да предприеме спешни мерки за ограничаване на загубите във финансовия сектор след срива на имотния пазар.

Централната банка понижи лихвените проценти до нулеви равнища и наля стотици милиарди долари в икономиката под формата на т. нар. "количествени улеснения". Впоследствие тези финансови инжекции доведоха до повишение на борсовите индекси, както и на цените на недвижмите имоти.

На практика това бяха "лесни пари" за хората, които вече притежаваха значителни финансови активи, се посочва в анализа на Deutsche Bank Securities.

В същото време обаче финансовата криза доведе до спад в дела на домакинствата, които притежават собствено жилище или портфейл от инвестиции на финансовите пазари. Стойността на имотите по правило заема голяма част от общото богатсво, а в годините на финансовата криза много хора в САЩ загубиха своите домове.

През първото тримесечие на 2019 г. делът на американците, които притежават собствено жилище, е 64.2%. Това е под средната историческа стойност от 65.2%, изчислена за последните 50 години. Пиковата стойност от близо 70% е достигната през 2004 г.

Торстен Слок обаче изтъква, че монетарната политика на Федералния резерв не е едиственият "виновник" за разширяването на икономическото неравенство в САЩ. По думите му фискалната политика и липсата на механизми за преразпределение също имат своята роля.

Румъния сред топ 10 по ръст на богаташитеПрогнозата е на Knight Frank и се отнася за следващите 5 г.


Акциите на американските публични компании поскъпнаха рязко в годините след финансовата криза. Широкият борсов индекс S&P 500 добави 325% от дъното, достигнато през март 2009 г., до днес. За същия период Dow Jones Industrial Average се повиши с 300%, а Nasdaq Composite - с цели 535%.

Една голяма част от американците обаче нямаха възможност да се възползват от този възход на капиталовите пазари, отбелязва главният икономист на Deutsche Bank Securities.

"Най-общо казано, цените на акциите и на имотите се повишиха значително, но собствеността върху тях се концентрира в по-ограничен кръг от хора. В резулат на това днес се наблюдава по-голямо неравенство, отколкото преди 10 години", посочва Слок.

Тази тенденция вече генерира и политически последствия. Социалното неравенство увеличава подкрепата за левите политици, като конгресменът на демократите Александра Окасио-Кортез, която настоява за драстично увеличаване на данъците за най-богатите американци.

Дори и милиардерът Рей Далио заяви през април тази година, че капитализмът вече не носи ползи за мнозинството от населението на САЩ и се нуждае от спешни реформи. По думите му разширяващата се пропаст между бедни и богати създава нестабилна социална среда, която тревожно наподобява смутните времена от 30-те години на миналия век.

В момента е трудно да се предвиди как ще се промени ситуацията през следващите 10 години, но все повече анализатори и икономисти се обединяват около тезата, че и фискалната, и монетарната политика в САЩ ще трябва да претърпят сериозна трансформация, за да се намали поне малко бездната на социалното неравенство, пише Marketwatch.