Фед и Белият дом: Защо изборите поставят на карта бъдещето на Джером Пауъл
Независимостта на Централните банки е неустоимо привлекателна.
Когато паричната стратегия е изолирана от правителството, играчите на политическа територия търсят подкрепа във всеки един аспект – от финансиране до създаване на лоби кръгове, но не могат да се намесват в решенията и ходовете на финансовите гуверньори.
С наближаването на изборите през 2024 г. в САЩ, тази независимост може да бъде подложена на стрес тест, пише в една от прогнозите си за годината Reuters.
На изборите през ноември президентът Джо Байдън вероятно ще се изправи срещу предшественика си на поста Доналд Тръмп.
Докато беше президент, скандалният милиардер предположи, че председателят на Федералния резерв Джером Пауъл е американски "враг", защото не намалява лихвените проценти.
Но освен брилянтен финансист, Пауъл е добър и в политиката: одобрението му за втори мандат начело на хазната на Америка през 2022 г. получи подкрепата на общо 80 от гласувалите 99 сенатори, отбелязва Reuters.
Този път обаче, Фед е изложен на още по-ожесточени атаки.
Объркването в прогнозите по отношение на инфлацията остави повишаването на лихвените проценти твърде дълго, без да може да натисне спирачките.
Тази година всички очакват т.нар. меко приземяване, при което и инфлацията, и лихвите леко ще се понижат.
Но ако вместо това цените продължат да растат твърде бързо, а лихвите останат високи, милиони американци, които в момента имат рекорден дълг от 1 трилион долара по кредитни карти, ще пострадат.
Проблемът е, че Фед навлезе и в области, които – поне в САЩ, са политически „горещи картофи“.
Една от тях е експериментът на Пауъл с "приобщаваща" парична политика, която да увеличи максимално заетостта за всички американци, включително тези от афро-американски произход и мигрантите.
Друга е изменението на климата: големите американски банки се подлагат на сухи стрес тестове, което предизвика острата критика на някои консервативни законодатели.
Големите банки „наливат още масло в огъня“, твърдейки, че омразните им нови капиталови регулации могат да оскъпят всичко – от самолетните билети до ипотечните кредити.
Фед ще действа „внимателно“ в новата политика за лихвените проценти
Изборите за Белия дом обаче ще предизвикат сътресения не само в САЩ.
Управителят на Английската централна банка Андрю Бейли също сбърка с инфлацията - през октомври 2022 г. темпът на нарастване на цените в Обединеното кралство достигна 11%.
Премиерът Риши Сунак се въздържа да критикува централната банка, но през ноември горната камара на парламента препоръча мандатът ѝ да бъде "орязан".
Що се отнася до председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард, тя не отговаря пред нито една държава – въпреки че висшите етажи на ЕЦБ са пълни със спорещи представители на националните финансови институции.
Но с изборите в Белгия, Австрия, Португалия и тези за нов Европейски парламент, рискът от рецесия и трайно високите лихвени проценти могат да превърнат Лагард в мишена на недоволство, отбелязва Reuters.
Разведряването на икономическата ситуация в глобален план би трябвало да успокои централните банкери - или поне централните банки. Обръщането на тенденцията обаче ще бъде трудно и ще изисква ново законотворчество.
Който и да се настани в Белия дом, като президент той ще може да номинира нов управител на Фед през 2026 г. Кой ще бъде той и ще се сбъднат ли политическите очаквания към Джером Пауъл – тепърва предстои да разберем.