Някои от водещите световни компании за бижута се провалиха в уверенията, че техните злато и диаманти се добиват по етичен начин, посочват от организацията Human Rights Watch (HRW).

Становището идва на фона на две десетилетия опити за изчистване на името на тази индустрия, пише Financial Times.

Въпреки че има видим напредък в ограничаването на така наречените „кървави диаманти”, често свързани с въоръжени конфликти, водещи брандове, като Boodles, Rolex, Cartier и Bulgari, се провалиха в опита да уверят света в това, че не използват скъпоценни камъни, свързани с нарушаване на човешките права, заявяват от базираната в Ню Йорк организация.

„Все повече потребители искат да са сигурни, че бижутата, които купуват, не захранват нарушаването на човешките права”, казва Джулиан Кипенберг, директор в HRW.

“Компаниите за бижута дължат на клиентите и на общностите, засегнати от техния бизнес, провеждането на действително отговорна политика и позволяването на обществен контрол над действията им”, добавя Кипенберг.

Докладът на HRW идва на фона на засилващите се притеснения относно детския труд, използван в глобалната мрежа за добив на диаманти, особено на територията на африканската страна Демократична Република Конго. Страната има най-големите находища на злато, диаманти, мед и кобалт в света.

Нешлифовани диаманти на стойност 15 млрд. долара и добито злато за 140 млрд. долара са продадени през 2016 г., по данни на Bain & Co и World Gold Council.

Според HRW, приблизително 40 млн. души работят из малките независими мини за добив на скъпоценности по света, включително 1 млн. деца.

Тези мини оформят 15-20% от добиваното злато и около 20% от диамантите, добавят от организацията.

Водещите бижутерийни компании в света обаче не проследяват всички доставки на злато и диаманти, идващи от малките независими мини, заявяват от HRW.

Доказателства за нарушаване на човешките права в мините за диаманти провокираха така наречения „Процес Кимбърли” през 2003 г., след като се оказа, че с диаманти са били финансирани серия от брутални граждански войни в Африка през деветдесетте години на миналия век.

„Процесът Кимбърли се фокусира върху диаманти, свързвани с бунтовническите сили, взимайки предвид само нешлифованите диаманти и местата, които не са директна отговорност на компаниите”, казват от HRW.

Организацията подрежда в списък 13 от най-големите бижутерийни компании, отговорни за около 10% от световните продажби, класирайки ги по отговорно договаряне на доставките.

Нито една от компаниите не получава оценка „отличен”. Единствено Tiffany има система, която позволява проследяване на произхода на добитото злато до мина в Юта, САЩ. Тъй като в мината се провеждат редовни оценки дали се спазват човешките права, Tiffany получава оценка „силен”.

Bulgari, Cartier, Pandora и Signet са оценени с една степен по-ниско, или „среден”, заради „предприемането на някои стъпки за отговорно снабдяване”.

Британският търговец Boodles е оценен като „слаб”, а индийската компания Tanishq получава „много слаб” в класацията на HRW.

Rolex не получават оценка поради липса на достатъчно публични данни за каналите за снабдяване.

Rolex, Tanishq и LVMH - собственик на Bulgari, не са отговорили на запитванията за коментар по темата.

Boodles са посочили пред HRW, че стартират дискусия на тема човешките права с доставчиците на диаманти, както и че са създали звено за одит за отговорно снабдяване.

Cartier отказват коментар. Pandora посочват, че се снабдяват със злато само от „реномирани фирми за рафиниране”, по силата на кодекса на Responsible Jewellery Council.

Компанията Signet посочва, че нейните доставчици трябва да са членове на горепосочената Responsible Jewellery Council, като всяка година - от 2014 г. насам, изготвят независимо одитиран доклад относно златото, добито от зони, където няма конфликти.