Как динозавърските изпражнения се превърнаха в индустрия за милиони?

5002
Как динозавърските изпражнения се превърнаха в индустрия за милиони?

© Pixabay

Едва ли има човек, който да не е чувал за Златната треска в Калифорния в средата на 19-и век.

Далеч по-малко известен обаче е фактът, че горе-долу по същото време в Южна Англия се случва нещо подобно.

Само че подземните богатства, които привличат авантюристите там, са много по-различни от тези в Дивия Запад.

През 50-те години на 19-и век в околностите на Кеймбридж и Бедфордшир се стичат огромен брой хора, които се стремят към бързо забогатяване. Причината - богати находища от динозавърски изпражнения.

През 1858 г. човек на име Робърт Уолтън сключва договор за наем на земя край Кеймбридж на цена от 200 паунда на акър за година - чудовищна сума за онова време. Въпреки това той с радост се разделя с нея, защото под земята, която взима под аредна, се крият изключително ценни находища.


Той изгражда открит рудник и наема миньори, които да добиват копролити. На практика това са вкаменелости от изпражнения на динозаври. Уолтън е един от пионерите в тази индустрия, която в продължение на близо три десетилетия се развива със зашеметяващи темпове, привлича огромно количество работници и предприемачи в Южна Англия и силно напомня "златната треска" в Новия свят.

Добивът на динозавърски изпражнения започва, след като учени откриват, че те съдържат голямо количество фосфати, които се използват за наторяване на земеделските площи. Робърт Уолтън продавал своята продукция на цена от 3 лири за тон, като средният добив от "находището" достигал 300 тона на акър.

С други думи, това означавало, че той можел да си позволи не само да плаща сериозни суми за арендата на земята, но и да наема хора и техника, с помощта на които да генерира огромни печалби.

Той обаче съвсем не бил единственият играч на този пазар. Само за няколко години почти всеки собственик на земя в региона бил свързан по един или друг начин с добива на динозавърски изпражнения.

Смята се, че през 1874 г. тази индустрия генерирала приходи от 628 000 лири за британската икономика. За да поставим нещата в някакъв контекст, по същото време продажбите на калай, който бил един от основните експортни продукти на империята, възлизали на около 600 000 лири.

Откриха един от най-големите динозаври, живели на ЗемятаАвстралийски учени успяха да класифицират един от най-големите динозаври, живели някога на планетата


Освен икономически обаче, ефектите от мащабния индустриален добив на фекалии от динозаври били и социални. Допреди 1850 г. населението на графство Кеймбриджшър се занимавало основно със земеделие и нямало почти никаква друга алтернатива за професионална реализация. Собствениците на земята можели да си позволят да плащат ниски възнаграждения и в същото време да разчитат на стабилен приток от работна ръка.

С бума в добива на копролити ситуацията се променила и то изключително бързо. Изведнъж работниците получили възможност да работят в сектор, който предлагал много по-добро заплащане от това на средностатистическата британска ферма от средата на 19-и век.

Предприемачите плащали "на парче" за количеството на добива, като добрите работници можели да си докарват по две лири на седмица. По същото време средното заплащане на земеделците било четири пъти по-ниско.

Късметлиите можели да спечелят и повече, ако случайно попаднели на ценна археологическа находка. Те често намирали монети, украшения и други исторически артефакти, които продавали на музеите и колекционерите.

Отливът на работна сила от земеделието към минната индустрия бил толкова мащабен и бърз, че скоро фермерите били принудени да увеличат драстично заплащането на работниците си, защото в противен случай реколтата им щяла да изгние на полето без да има кой да я прибере. 

Някои започнали да наемат само много възрастни или много млади работници, които не били годни да работят в мините за динозавърски изпражнения. Това пък повдигнало опасения за образованието на децата, много от които спрели да посещават училищата, за да работят на полето.

Минните предприемачи пък започнали да внасят работна ръка, тъй като нуждата от работници за копролитните мини била огромна и персоналът не достигал, въпреки прилива на бивши земеделци. Това довело до вълна от имигранти, основно от Ирландия, където по това време "златната ера" в строителството на железопътни линии била към своя край и местните работници търсели нови източници на доходи.

Селата и градовете в графство Кеймбриджшър регистрирали рекорден прираст на населението. В някои от тях броят на жителите се увеличил близо два пъти. Този процес обаче не винаги преминавал безпроблемно. Не били редки случаите на сблъсъци между местните и новодошлите.

Продадоха скелет на динозавър, предшественик на Т-рекс, за 3 млн. долараСкелет на динозавър, смятан за предшественик на тиранозавър ректс, беше продаден на търг за над 3 млн. евро


Едно от основните забавления на миньорите в свободното им време били запоите, като почти до всеки рудник имало кръчма или бар. Този факт също не се харесвал особено на местните общности и особено на Църквата.

В същото време работата в мините за копролити била тежка и опасна. Подземната инфраструктура и мерките за безопасност били много далеч от съвременните стандарти и трудовите злополуки били ежедневие. Една от местните болници дори поискала от правителството да бъдат въведени по-строги стандарти за безопасността на работниците, но получила отговор, че добивът на динозавърски изпражнения не влизал в юрисдикцията на Закона за въглищните мини и по тази причина не били предприети никакви мерки.

В крайна сметка, тази индустрия изчезнала почти толкова бързо, колкото се появила. В периода от 1881 до 1904 г. тя постепенно западнала и в края на този период останал само едно активно находище. Донякъде тя станала жертва на собствения си подем.

Слуховете за потенциала на динозавърските изпражнения се разнесъл отвъд границите на Великобритания и мините започнали да изникват навсякъде по света. Това довело до спад на британския износ.

Основният конкурент била Северна Америка, където копролитите се откривали по-близо до повърхността и се добивали по-лесно. Когато находищата около Кеймбридж били изчерпани, нямало достатъчно желаещи предприемачи, които да инвестират в разработката на нови. Така вносните продукти скоро изместили местните от пазара.

По време на Първата световна война добивът за кратко преживял нов подем, най-вече заради поръчките на армията, която се нуждаела от фосфор при производството на боеприпаси. С приключването на военните действия индустрията на копролитите преживяла окончателния си крах.

Въпреки това следите от нея все още могат да бъдат открити на Острова. В град Ипсуич, например, има улица, която се казва Coprolite Street.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg