Как Китай успя за 10 години да си "напазарува" влияние в Европа?

1262
Как Китай успя за 10 години да си

 
През последното десетилетие китайските политически и корпоративни лидери неуморно обикалят земното кълбо с портфейли, които на пръв поглед изглеждат бездънни. Азия, Африка и Америка отдавна са "под прицел" от страна на китайските инвеститори, но това, което се случва в Европа е не по-малко впечатляващо, пише Bloomberg. 
 
Проучване на изданието показва, че китайските компании са придобили активи за близо 320 милиарда щатски долара на Стария континент през последните 10 години. Китайската инвестиционна активност в Европа е с 45% по-силна от тази на САЩ според стистиката. 
 
Мащабният ръст в броя на крупните сделки с китайски капитали започва да предизвиква тревога у европейските лидери. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон бяха сред тези, които призоваха за създаване на стратегия, която да овладее настъплението на компаниите от Поднебесната империя.

Държавите от европейската периферия обаче не гледат с добро око на евентуалните рестрикции, защото за тях Китай се очертава като един от малкото останали източници на свеж капитал и двигател за развитието на ключови инфраструктурни проекти. 
 
В проучването на Bloomberg влизат 678 сделки в 30 европейски държави за периода от 2008 година насам, за които има публикувани финансови детайли. Участието на китайски държавни и частни корпорации в тези трансакции е на стойност над 250 милиарда долара.

Европейските компании, придобити от китайски акционери, са около 360 - от италианския производител на гуми Pirelli до ирландската компания за отдаване на самолети под наем Avolon Holdings.

Освен това китайски юридически лица пряко или косвено притежават дялове от поне четири летища, шест пристанища, редица вятърни и соларни паркове, както и 13 футболни клуба. 
 
Изданието уточнява, че реалното китайско финансово присъствие на Стария континент е още по-голямо, тъй като в изследването не влизат други 355 сделки и съвместни участия, за които няма подробна финансова информация.

Грубите изчисления показват, че те биха добавили поне още 13 милиарда към сметката. От проучването са изключени и проектите, които се развиват "на зелено", както и сделките на регулираните капиталови пазари - в тази група влизат трансакции за поне още 40 милиарда долара. 
 
Финансовата карта показва, че Великобритания и Германия са най-атрактивните дестинации за китайските капитали, като Лондон се очертава като безспорният фаворит.

Британската столица е привлякла инвестиции на стойност над 50 милиарда долара за последното десетилетие, основно в сферата на недвижимите имоти. Над половината от китайските инвестиции в ЕС са съсредоточени в петте най-големи европейски икономики. 
 
Според Bloomberg обаче е много важно да се проследи кой стои зад китайските инвестиции на Стария континент, тъй като това разкрива формалните и неформалните политически и дипломатически инструменти в ръцете на Пекин.

От 2008 насам общо 670 компании, базирани в Китай или Хонконг, са инвестирали в Европа. Над 100 от тях са държавни или подкрепени с държавни фондове. На тях се падат около 63% от всички инвестиции или около 160 милиарда долара. 
 
Факт е обаче, че разделителната линия между държавните и частните капитали в Китай е доста по-размита, отколкото в Европа. Групата на Cosco например, която се превръща в основен играч сред световните корабни превозвачи, се състои от публично търгувани компании, които са част от държавния конгломерат China Ocean Shipping Group.

Той вече притежава участие в няколко пристанища от Босфора до Балтийско море, включително Euromax Terminal в Ротердам и най-големият гръцки порт в Пирея.  
 
Някои от големите китайски компании пък са под контрола на отделни провинции или общини в Поднебесната империя, без обаче да се водят директна държавна собственост.   
 
Любопитна е активността на китайските инвеститори в региона на Централна и Източна Европа. Големите сделки може и да са концентрирани в развитите западноевропейски икономики, но ако става въпрос за ключови инфраструктурни проекти с китайско участие, основните дестинации са в периферията на Стария континент. 
 
Инициативата 16+1, която беше създадена с подкрепата на Пекин, има за цел да поощри именно сътрудничеството между Китай и шестнадесетте страни от Централна и Източна Европа - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Черна Гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Република Македония. През 2018 година се очаква България да бъде домакин на седмата среща на върха в рамките на този формат. 
 
Китайските инвестиции на българска почва обаче далеч не са толкова впечатляващи, колкото в някои от съседните ни държави. Сред проектите, за който се счита, че биха могли да предизвикат интереса на компаниите от Поднебесната империя, са втората атомна електроцентрала в Белене и някои от ключовите пътни артерии като автомагистралите "Хемус” и “Черно море", както и железопътната линия Русе - Варна. 
 
Така или иначе финансовата мощ, с която разполагат китайските корпорации, трудно може да бъде пренебрегната. Неависимо дали на нея се гледа с тревога, каквато очевидно изпитват много от правителствата в Западна Европа, или пък с надежда, какъвто е случаят на по-бедните държави от европейската периферия.

Големият въпрос е дали увеличаващото се икономическо влияние на Пекин може да има и своите политически последствия?  

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg