Как откраднатите от диктатор милиарди бяха открити и върнати в Нигерия?

Бившият държавен глава на Нигерия Сани Абача успява да открадне милиарди долари, но умира преди да похарчи плячката си, което слага началото на международен лов на съкровища, продължил с десетилетия.

Мъжът, който е нает да намери и върне парите, разказва пред BBC как издирването обсебва живота му.

През септември 1999 г. швейцарският адвокат Енрико Монфрини отговаря на телефонно обаждане, което ще промени следващите 20 години от живота му.

"Той ми се обади посред нощ и ме попита дали мога да дойда в хотела му, тъй като разполагал с нещо важно. Казах: Малко е късно, но добре.'"

Гласът от другата страна на линията е на високопоставен член на нигерийското правителство.

„Можеш ли да намериш парите“

Монфрини твърди, че нигерийският държавен служител е изпратен в Женева от президента на Нигерия по онова време Олусегун Обасанджо, за да го наеме да върне парите, откраднати от Абача, който управлява страната от 1993 г. до смъртта си през 1998 г.

Като адвокат Монфрини е натрупал клиентска база в Нигерия още от 80-те години в сфери, като производството на кафе, какао и други суровини.

Той подозира, че тези негови клиенти са го препоръчали.

"Той ме попита: 'Можеш ли да намериш парите и да ги блокираш? Можеш ли да уредиш тези пари да бъдат върнати в Нигерия?'“

Монфрини казал „да“, но по онова време не бил много запознат с тази работа и му се наложило да се учи бързо.

Като за начало нигерийската полиция му предоставя данните за няколко закрити сметки в швейцарски банки, в които изглежда са част от парите, откраднати от Абача и неговите сътрудници.

Според него предварително разследване, публикувано от полицията през ноември 1998 г., разкрива, че Абача и хората около него са откраднали над 1.5 млрд. долара.

Камиони с долари

Един от методите за натрупването на такава огромна сума е особено нагъл.

Абача казва на свой съветник да изготви молба за пари за неясен въпрос, свързан със сигурността.

Той след това разписва молбата, която съветникът отнася в централната банка на страната, която пък отпуска парите, често в брой.

След това съветникът отнася по-голямата част от парите в къщата на Абача. Някои от парите дори са транспортирани с "с камиони", според Монфрини.

Това е само един от начините, по които Абача и неговите сътрудници крадат огромни суми пари. Другите методи варират от предоставянето на държавни поръчки по изкуствено завишени цени на приятели, след което прибиране на разликата, до изискването на огромни рушвети от чуждестранни компании, за да развиват дейност в страната.

Всичко това продължава около три години, но всичко се променя, когато Абача умира внезапно на 54-годишна възраст на 8 юни 1998 г.

Не е ясно дали получава сърдечен удар или е отровен, защото не му е правена аутопсия, казва пред BBC неговият личен лекар.

Абача умира преди да похарчи откраднатите милиарди, а след него остават оскъдни банкови данни, които да укажат къде са всичките тези пари.

"Документите с историята на банковите сметки ме пренасочиха към други сметки," казва Монфрини.

Въоръжен с тази информация, той отнася въпроса до главния прокурор на Швейцария.

Тогава идва пробивът.

Монфрини успешно защитава тезата, че семейството на Абача и техните сътрудници са сформирали престъпна организация.

Това се оказва от ключово значение, защото отваря нови възможности за това как властите биха могли да процедират с техните банкови сметки.

Кой беше Сани Абача?

Главният прокурор разпорежда на банките в Швейцария да разкрият, ако имат сметки, отворени на името и псевдонимите на представители на семейство Абача.

"В рамките на 48 часа 95% от банките и другите финансови институции декларират с какво разполагат, което изглежда, че е принадлежало на семейството."

Това води до разкриването на мрежа от банкови сметки по цял свят.

"Банките предоставяха документи на прокурора в Женева и след това вършеха неговата работа, защото той нямаше време за това," казва Монфрини пред BBC.

Банковите сметки говорят много

"След това по всяка сметка установявахме откъде точно са дошли парите или къде са били преведени.

Предоставянето на подробности по тези сметки разкрива по-нататъшна информация за други плащания, получени от други държави и изпратени до други държави.

Беше като снежна топка. Започна с няколко сметки, след което се стигна до огромен брой сметки, което, от своя страна, създаде ефекта на снежната топка и показа, че е изградена една мащабна международна дейност.

Банковите сметки и придружаващите ги документи говорят много.

Имахме много доказателства за пари, които бяха изпращани на различни места – Бахамите, Насау, Каймановите острови, къде ли не", казва Монфрини

Разплитането на престъпната мрежа на Абача изисква огромни усилия от страна на Монфрини заради нейните мащаби.

"Изглежда никой не разбира колко работа изисква това. Трябва да плащам на толкова много хора, толкова много счетоводители, толкова много адвокати в различни държави."

Монфрини се договаря за 4% комисиона от парите, които ще бъдат върнати в Нигерия. Процент, който той твърди, че е "много малък ".

Намирането на парите се оказва относително бързо, в сравнение с връщането им в Нигерия.

"Семейство Абача оказаха ожесточен отпор. Те обжалваха всичко, което правехме. Това удължи с много време целия процес."

Допълнително забавяне се получава и когато швейцарски политици поставят въпроса дали парите няма да бъдат откраднати отново, ако бъдат върнати.

Част от парите са върнати от Швейцария след пет години.

През 2008 г. Монфрини пише, че 508 млн. долара, открити в множество сметки на семейство Абача в швейцарски банки, са изпратени от Швейцария към Нигерия в периода 2005 – 2007 г.

До 2018 г. сумата, която Швейцария връща на Нигерия, набъбва до над 1 млрд. долара.

Какво правят днес потомците на някои от най-бруталните диктаториВъпреки че имената на едни от най-бруталните диктатори на 20 век ще останат завинаги в историята, за техните потомци се знае доста по-малко

Други държави обаче не бързат с връщането на пари.

"Положението с Лихтенщайн беше катастрофално. Това беше един кошмар", казва Монфрини.

През юни 2014 г. Лихтенщайн, в крайна сметка, изпраща на Нигерия 277 млн. долара.

Шест години по-късно - през май 2020 г., 308 млн. долара, съхранявани в сметки на остров Джърси, също са върнати на Нигерия. Това се случва, чак след като нигерийските власти се съгласяват да използват парите, единствено за да подпомогнат изпълнението на определени инфраструктурни проекти.

Някои държави все още не са върнали парите, откраднати от Абача.

Монфрини очаква 30 млн. долара, които се намират във Великобритания, да бъдат върнати, както и 144 млн. долара от Франция и още 18 млн. долара от остров Джърси.

Това би трябвало да е всичко, "но човек никога не знае ", казва той.

Всичко на всичко, неговите усилия са довели до подсигуряване на връщането на над 2.4 млрд. долара.

"В началото някои хора казваха, че Абача е откраднал поне 4-5 млрд. долара. Не смятам, че това е така. Мисля, че намерихме по-голямата част от парите."

Той е чувал слухове, че семейство Абача вече не са толкова богати.

"Не се къпят в пари, както беше в миналото", казва Монфрини.

Когато погледне назад, той е доволен от работата, която е свършил.

"Когато говоря с децата си за този случай, им разказвам, че съм открил пари, блокирал съм ги и съм убедил властите да разследват тези хора и да върнат парите в страната за доброто на нигерийския народ.

Ние свършихме работа."