Ако съдим за щатските милиардери по техните най-популярни представители, те изглеждат по-скоро като привлекателна група от хора: разнообразни в идеологически план, откровени, когато става въпрос за политическите им възгледи и щедри в даренията си за благотворителни каузи за общото благо. Да не говорим колко полезни са с оглед на стоките, които произвеждат и работните места, които създават.

Най-големите титани като Уорън Бъфет, Джеф Безос и Бил Гейтс са заемали позиции в ляво от центъра по най-различни въпроси, а Бъфет и Геитс са символи на филантропията. Бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг е известен с това, че подкрепя мерките за контрол над притежанието на оръжие, и че е поддреъжник на правата на хомосексуалистите и защитник на околната среда. Джордж Сорос (защитник на човешките права по света) и Том Стайер (който се концентрира върху подпомагането на млади хора и опазването на околната среда) са сред основните дарители за политическите кампании на демократическата партия в САЩ. В последните години журналистически разследвания осветиха Чарлз и Дейвид Кох, като мегадонори за суперконсервативни каузи. Предвид огромната популярност на няколко милиардери, които се намират вляво от центъра обаче това изглежда сякаш просто уравновесява нещата, пише Guardian.

За съжаление тази картинка е подвеждаща. Ново систематично проучване на 100-те най-богати американци показва, че Бъфет, Гейтс, Блумбърг и прочее съвсем не са като типичния щатски милиардер. Повечето от най-богатите щатски милиардери, които не са известни и за които не се пише и говори толкова, приличат повече на Чарлз Кох. Те са изключително консеррвативно настроени по икономическите въпроси. Вманиачени по намаляването на данъците и най-вече на данъците върхунаследството, които важат само за най-богатите американци. Те са против това правителството да регулира бизнес средата или големите банки. Не са въодушевени по отношение на правителствените програми подпомагащи заетостта, доходите, здравеопазването или пенсиите, които се подкрепят от много от американците. Те се изкушават да ограничат дефицитите и да свият правителството като орежат или приватизират социалните осигуровки.

Как обаче може това да е така? Ако е вярно, защото гласоподавателите не са разгневени от това?

Отговорът е прост: милиардерите, които предпочитат непопулярните и ултраконсервативни икономически политики и работят активно в тяхна подкрепа (става въпрос за повечето политически активини милиардери) запазват почти изцяло мълчание по тези въпроси в публичното пространство. Това е съзнателен избор. Милиардерите имат достатъчно голям достъп до медиите, но повечето от тях избират да не казват нищо по актуалните политически въпроси на деня. Те целенасочено преследват стратегия, която от авторите на проучването наричат “потайна политика ”.

От изданието са стигнали до този извод въз основа на подробно уеб-базирано проучване на всичко свързано с няколко основни политически въпроса, което 100-те най-богати милиардери са казвали или правили в продължение на 10-годишен период. За всеки милиардер те са използвали няколко десетки внимателно подбрани ключови думи с цел откриването на цялата публично налична информация относно техните думи или дела свързани с всеки аспект на социалното осигуряване, данъците или пък, нещо свързано с абортите, еднополовите бракове или имиграционната политика.

Да вземем социалното осигуряване, което е най-голямата местна програма в САЩ. Социалното осигуряване е тема на ожесточени спорове от десетилетия. „Ще фалира ли системата”? (Не.) Трябвали ли изплащаните средства да бъдат разширени, така че доходите на всички пенсионери да бъда доста над прага на бедността? Или пък, както милиардерът Пийт Питърсън и негово заможни сподвижници настояват, трябва да бъдат ограничени?

Повечето от най-богатите щатски милиардери имат сериозен финансов принос в размер на декларирани стотици хиляди долари годишно, както недекларираните тайни дарения на консервативни кандидати на републиканската партия, които подкрепят непопулярната мярка свиване на социалните осигуровки. Проучването на Guardian Обаче разкрива, че за 10-годишния период 97% от най-заможните милиардери не са казали нищо по въпроса за политиката на социалното осигуряване. Как тогава гласоподавателите могат да знаят, че повечето милиардери работят за намаляване на обхвата на социалните осигуровки?

Всъщност хората, които следят най-много медиите, може да се окажат най-подведени, тъй като повечето от много малкото милиардери, които въобще са говорили за социалното осигуряване, като Бъфет и Сорос, подкрепят щедра социално-осигурителна система в телевизионни интервюта и вестникарски статии.

Да вземем данъка върху наследството. Проучването разкрива потайна дейност от страна на 12 от най-богатите милиардери, в това число братята Кох и (вероятно неизнандващо) няколко заможни наследници на богатството на фамилиите Уолтън и Марс, насочени конкретно към намаляването или премахването на данъка върху наследството. Те са предоставяли средства на политически ориентирани организации, които настояват за отмяна на данъка, или пък самите те са основавали подобни порганизации и са участова в тяхното управление. Нито един милиардер не е предприел подбна стъпка в подкрепа на данъка върху наследството.

Тук обаче гражданите също могат да бъдат лошо подведени от това, което неколцина популярни милиардери са казвали в публичното прстранство. Повече от половината, от тези които са говорили по въпроса през годините, подкрепят данъка върху наследството. Сред тях са обичайните заподозрени Гейстс, Бъфет и Блумбърг, които като цяло нямат нищо общо със средностатостичексия милиардер в САЩ.

Резултатите от проучването помагат за осветяването на това как е възможно политическата мрежа, създадена от братята Кох да стане толкова влиятелна. Братята Кох са разполагали с едно плодородно поле от не толкова известни консервативни милиардери за отглеждане със стотици милиони долари под формата на недекларирани дарения. Предприемаческите и организационните умения на братята Кох, заедно с потайния финансов принос на тези не толкова известни милиардери, създадоха една политическа машина.

Индивидуално и като поддръжници на консорциум от сходни на този на братята Кох, повечето щатски милиардери са дарявали големи сими пари, а и може да са участвали активно в налагането на непопулярни, засилващи неравенството, силно консервативни икономически политики. Те обаче са го правили тихомълком, без да споменават нищо в публичното пространство за това какво правят или пък защо. Така те избягват поемането на политическа отговорност, а според авторите на проучването този тип потайна политика е вредна за демокрацията.

Атори на проучването са Бенджамин Пейдж, Джейсън Сийрайт и Матю Лакомб, преподаватели в Северозападния университет в щата Илинойс.