Стотици хиляди демостранти излязоха по улиците на Хонконг по-рано този месец, за да протестират срещу приемането на закон, който щеше да позволи на властите да екстрадират хора, заподозрени в престъпление, в континентален Китай.

Това бяха едни от най-големите публични демонстрации в историята на автономната област. Те принудиха управителят на Хонконг Кари Лем да отмени законопроекта и за пореден път очертаха политическите различия между автономията и централното правителство в Пекин, пише The Economist.

Корените на тези противоречия имат вековна предистория. В края на XX век три територии, които са исторически свързани с китайската държава, остават извън контрола на Китайската комунистическа партия - Тайван, Макао и Хонконг.

Малко след като идва на власт през 1978 г. китайският лидер Дън Сяопин заявява амбицията си за обединение с Тайван.

Островът е последната крепост на правителството, управлявало Китай до победата на комунистите в гражданската война през 1949 г. Политическата система там е демократична, а все по-голяма част от жителите се идентифицират като тайванци, а не като китайци.

По тази причина за Пекин обединението от десетилетия си остава основен приоритет.

Дън Сяопин обещава на Тайван запазване на висока степен на автономия под лозунга "една държава, две систeми". Островът е щял да запази собственото си административно управление, капиталистическия начин на живот и дори въоръжените си сили.

Единственото условие е да признае комунистическото правителство в Пекин за легитимна власт над цялата китайска територия.

Тогава Тайван не се "хваща на въдицата", но по-късно Китай използва доктрината "една държава, две системи", когато си връща контрола над Хонконг от Великобритания и над Макао от Португалия.

Великобритания управлява Хонконг от 1898 г., когато сключва с Китай договор за 99-годишен "наем". Макао пък е португалска колония още от XVI век, но през 1975 г. Португалия започва постепенно да изтегля войските си от полуострова.

От 80-те години на миналия век Китай води преговори с Лондон и Лисабон за бъдещото политическо устройство на двете автономии. Хонконг става част от Китай през 1997 г., а Макао - през 1999 г.

Пекин обаче осъзнава, че налагането на китайската политическа система със сила би създало единствено паника и икономически сътресения. Идеята "една държава, две системи" позволява на Хонконг и Макау до голяма степен да запазят предишното си държавно устройство.

Политически промени все пак има, но те са минимални. Управителите, които заменят предишните колониални губернатори, се избират от съвет, съставен от 1200 представители, а кандидатурите предварително се одобряват от китайското правителство.

Китай дори обещава, че в бъдеще ще се въведе "общо избирателно право", но засега формулировката остава неясна. Освен това Пекин отговаря за дипломацията и отбраната на автономните територии.

Как работи китайската валутна система? Китайският юан представлява нещо средно между конвертируема валута и такава с фиксиран курс

Договорката с Великобритания е за срок от 50 години и не е ясно какво ще се случи след 2047 г. Междувременно поддръжниците на централното управление, много от които са финансирани директно от Пекин, си осигуриха мнозинства в местните общински съвети и законодателните органи през последните години.

Кандидатите трябва да преминават и през специални "тестове за лоялност". В същото време демократичните активисти губят позиции и единственото им политическо оръжие остават уличните демонстрации.

Централната власт в Пекин обаче засилва натиска си и набляга все повече на идеята за "една държава", отколкото на тази за "двете системи". През 2016 и 2017 г. шестима депутати от хонконгския парламент бяха отстранени от длъжност с мотива, че са нарушили клетвите си за вярност.

Миналата година бяха нанесени промени и в конституцията на Хонконг, които криминализират "обидата на националния химн на Китай".

Сега натискът е съсредоточен върху това да бъдат премахнати колониалните закони, с които се забранява екстрадицията на лица от Хонконг в континентален Китай.

Новите разпоредби не се отнасят за "идеологическите" престъпления, но много от гражданите на Хонконг се опасяват, че комунистическата партия ще ги използва, за да атакува именно своите политически опоненти.

Засега Кари Лем се отказа от прокарването на новия закон, но политическите ветерани в страната са на мнение, че комунистическата партия ще започне да затяга хватката с други "невидими" инструменти.

Властите в Пекин все още залагат големи надежди на доктрината "една държава, две системи". През януари тази година китайският президент Си Дзинпин заяви, че тази политика е най-важният елемент от "неизбежното обединение" между Китай и Тайван.

Но в Тайван тя все още не се радва на особена популярност. А последните събития в Хонконг още повече засилват подозренията в Тайпе.