Държавни заеми за Беларус, строителство на мостове в Либерия, газови проекти в Източен Тимор, подкрепа за частния сектор в Руанда - това само част от китайските финансови инвестиции, обявени през последните месеци. Китай увеличава с рекордни темпове кредитите, които отпуска за бедните държави. Докато през 2000 година те бяха на почти нулево равнище, днес достигат над 700 милиарда долара, пише The Economist.

Това превръща Китай в най-големия международен кредитор с портфейл, който надхвърля двойно тези на Международния валутен фонд и Световната банка взети заедно. Проследяването на тези средства обаче е далеч по-трудно поради недостатъчно прозрачната финансова система в Поднебесната империя.

Почти половината от китайските кредити за развиващите се държави са "скрити", а МВФ и СБ не разполагат с данни за тях, се твърди в съвместното проучване на Себастиан Хорн и Кристоф Требеш от Институтът по световна икономика в град Киел и Кармен Райнхард от Харвард. Този проблем се вижда най-ясно в най-бедните държави, които разчитат на финансиране от Пекин.

Авторите на доклада посочват, че Китай не е подал никакви данни към Банката за международни разплащания (международната организация на централните банки) за отпускани заеми на Иран, Венецуела и Зимбабве. В същото време през последните 15 години в тези държави са инвестирани огромни китайски капитали.

50-те най-големи кредитополучателя дължат средно по 17% от брутния си вътрешен продукт на Китай. За сравнение през 2005 година този дял е бил едва 1%. Другият любопитен факт е, че в началото на XXI век много от тези държави са успели да договорят опрощаване на дълговете си с други по-заможни кредитори след серия от фалити. Но в резултат на китайската "щедрост" през последните години те отново са увеличили равнищата на своята задлъжнялост до предкризисните нива.

Структурата на този дълг също е притеснителна, смятат икономистите. Около 60% от китайските кредити се рефинансират при по-висока лихва и по-кратък матуритет. Обикновено те са обезпечени с доставки на суровини и материали.

Но въпреки това развиващите се държави, които дължат пари на Пекин, имат и поводи за оптимизъм. Китай често е описван като не особено отстъпчив кредитор, но статистиката показва, че от 2000 година насам страната е участвала в над 140 преструктурирания и отписвания на стари дългове.

Освен това бумът в китайското задгранично кредитиране може да приключи преди да е излязъл "извън контрол". Причината е, че изходящите капиталови потоци от Китай са тясно обвързани с икономическия растеж на Поднебесната империя. И с неговото забавяне, кредитните "водопади" за развиващите се държави може и да пресъхнат, пише още изданието.