Пекин отпразнува 70-ата годишнина на Китайската народна република с мащабен военен парад.

На 1 октомври 1949 г. лидерът на Китайската комунистическа партия Мао Дзедун обявява края на продължилата над две десетилетия гражданска война в страната.

Националистическата армия на Гоминдана, водена от Чан Кайши, се оттегля в Тайван, който и до днес смята себе си за правоприемник на китайската държава, съществувала до 1949 г.

Китайската народна република обаче е призната от всички останали страни по света. От 1949 г. досега тя е управлявана от шестима лидери - Мао Дзедун (1949 - 1976 година), Хуа Гуофен (1976 - 1978 г.), Дън Сяопин (1978 - 1989 г.), Дзян Дзъмин (1989 - 2002 г.), Ху Дзинтао (2002 - 2012 г.) и Си Дзинпин (от 2012 г. досега).

Управляващите в Пекин разбират много добре ролята на историческата памет. Това важи особено за настоящия президент на държавата Си Дзинпин, който още в началото на своя мандат предупреди своите съпартийци, че "историческият нихилизъм" е една от най-големите заплахи за управлението в условията на съревнование със западните демокрации.

Китайската политическа система обаче успя да надживее своя идеологическа "роднина" в лицето на Съветския съюз и днес нейната икономика превъзхожда всички останали, с изключение на Съединените американски щати.

По тази причина военният парад, който днес се провежда в Пекин, се следи с голямо внимание от западните лидери. На него китайските военни представят многобройни технологични иновации и "оръжия на бъдещето" - модерни ракети, изтребители и безпилотни дронове.

Ситуацията се различава коренно от тази, която светът вижда на военния парад на 1 октомври 1949 г. Тогава все още младата Китайска народна република разполага със 17 самолета и им нарежда да прелетят два пъти над площад Тянънмън за подсилване на ефекта.

Днес повечето китайци оценяват позитивно 70-годишното управление на комунистите. Властите в Пекин могат да се похвалят с обществено доверие, на което биха завидели повечето демократично избрани правителства по света.

И това не се дължи единствено на мощната пропаганда, тоталния контрол върху медиите и безкомпромисната цензура. През последните седем десетилетия стотици милиони китайци успяват да излязат от капана на бедността. Страната постига огромен напредък в здравеопазването, образованието и доходите.

Стоките с етикет Made in China завладяват пазарите по целия свят и едва ли има домакинство - от Аляска до Южна Африка, в което да няма нещо, произведено в Поднебесната империя.

За всички тези постижения обаче китайският народ плаща изключително висока цена. Комунистическата партия премахва средновековната практика на уредените бракове, но налага контрол върху раждаемостта и въвежда т. нар. "политика на едно дете", която беше отменена едва преди няколко години.

Икономическите експерименти на Мао Дзедун с насилствената индустриализация на "Големия скок" и т. нар. "културна революция" костват живота на милиони хора.

На площад Тянънмън, където днес се провежда помпозният военен парад, през 1989 г. се разиграва трагедията на студентските бунтове, в които загиват стотици младежи, протестиращи срещу режима.

Сега домовете на техните близки и роднини са поставени под строга охрана, за да не им хрумне да "развалят" националния празник.

Китай - една държава, две системи Защо автономните територии под контрола на Пекин стават все по-подозрителни към централната власт?

В същото време жителите на Хонконг демонстрираха, че не всички граждани на Поднебесната империя са доволни от управлението на комунистическата върхушка. Политическите протести в автономната територия продължават вече четири месеца. Те бяха провокирани от предложения от Пекин закон за екстрадицията, която трябваше да даде право на китайските власти да депортират граждани на Хонконг.

Уличните бунтове обаче принудиха управляващите да оттеглят законопроекта, което беше изтълкувано от повечето независими анализатори като тежък политически удар.

Междувременно икономиката на страната започва да се задъхва под натиска на търговската война със Съединените щати, поведена от американския президент Доналд Тръмп. Неочаквано за мнозина, Китай се превърна в един от защитниците на либералните принципи и свободната търговия, а Вашингтон все повече се оформя като новото "острие" на протекционизма.

Едва ли има човек, който преди 10 години би предположил, че двете водещи световни икономики ще бъдат поставени точно в тези роли.

На този фон историческите послания на Комунистическата партия по случай 70-ата годишнина на Народната република са изключително важни. Си Дзинпин все по-често се обръща за помощ към идеологическите послания, а в речите на партийните лидери отново започва да се завръща темата за "борбата срещу враговете".

Репресиите срещу част от китайските граждани, включително срещу представителите на мюсюлманските малцинства, които в XXI век продължават да бъдат затваряни в "лагери за превъзпитание", хвърлят мрачна сянка върху международния престиж на Пекин.

А въпросът, който си задават инвеститорите, икономистите и политиците, е дали светът трябва да се готви за нова студена война между идеологиите на Запада и на Изтока или взаимният интерес и икономическата логика все пак ще вземат надмощие и ще запазят статуквото на "мирното съвместно съществуване".

За китайците този проблем има и друго измерение - дали след още няколко десетилетия тяхната държава ще изглежда по начина, по който изглежда сега? Дали уроците от миналото са научени или ще се наложи да бъдат повторени на цената на нови жертви и лишения?

За добро или зло, отговорите на тези въпроси вероятно ще станат ясни преди 100-годишнината на Китайската народна република, за която Си Дзинпин и неговите съпартийци вече се подготвят.