Кои са основните заплахи за глобалната икономика?
Втората годишнина от началото на пандемията от COVID-19 наближава, а новините напоследък не са особено обнадеждаващи. Появата на новия вариант на коронавируса, наречен Омикрон, разтревожи инвеститорите и влоши прогнозите за ръста на глобалната икономика.
Но дори да се намери защита срещу новия щам, през 2022 година ще има и други достатъчно сериозни икономически рискове, пише The Economist. Два от тях са свързани с водещите световни икономики - Съединените щати и Китай. Вашингтон ще се изправи пред трудни решения за бъдещата монетарна политика, а Пекин - пред забавящия се икономически растеж.
САЩ и Китай генерират 40% от световния брутен вътрешен продукт, припомня изданието. Икономическото състояние на двете държави се отразява на много други страни по света, тъй като те са и двигателите на глобалната търговия.
За развиващите се пазари силният ръст на американската икономика е нож с две остриета. От една страна увеличаващата се покупателна способност на американските домакинства се отразява позитивно на вноса в САЩ и, съответно, на износа от тези държави. От друга, потенциалното затягане на монетарната политика от страна на Федералния резерв може да подкрепи долара и да изтегли инвестиции от развиващите се пазари.
В условия на повишаващи се лихвени проценти капиталовите потоци към развиващите се страни обикновено намаляват.
Ролята на Китай също не е за подценяване, тъй като страната е един от основните потребители и вносители на суровини. Когато икономиката на Поднебесната империя е в застой, износителите на тези продукти изпитват сериозни проблеми.
2022 година няма да е първата, в която светът ще трябва да "навигира" между опасностите, свързани със състоянието на двете водещи икономики. През 2010 година развиващите се пазари бяха поставени под силен натиск в резултат на поскъпването на долара, което беше предизвикано от изтеглянето на финансовите стимули от американската икономика след финансовата криза. Средният годишен икономически растеж в тези страни (без Китай) се понижи от 5.3% през 2011 година до 3.2% през 2015 година.
Въпросът е дали решението на Фед за свиване на програмата за изкупуване на облигации и евентуалното повишение на лихвите през 2022 година може да предизвика по-тежки последствия отколкото през 2010 година. Защото през 2010 инфлацията беше слаба, а ръстът на БВП сравнително слаб, поради което на централните банкери не им се наложи да действат "твърдо". Сега инфлацията се покачва застрашително и "меките" мерки могат да се окажат недостатъчни.
В Китай рискът от "твърдо приземяване" на икономиката със сигурност е по-висок отколкото преди 10 години. Тогава правителството в Пекин отговори на опасностите с ускоряване на кредитирането, но като "страничен ефект" се образува балон на пазара на недвижимите имоти. Задлъжнялостта на фирмите и домакинствата също се увеличи значително.
Според прогнозите на Международния валутен фонд китайската икономика ще отбележи ръст от 5.6% през 2022 година, което (с изключение на пандемичната 2020 година) би било най-слабото ѝ представяне от 1990 година насам.
В същото време влиянието на Китай върху глобалната икономика се увеличи значително от 2010 година насам, припомня The Economist.
Изданието оценява и кои държави биха пострадали най-силно от затагянето на монетарната политика в САЩ на някои ключови макроикономически показатели. Най-уязвими се оказват страните с големи дефицити по текущата сметка, силна задлъжнялост към чуждестранни кредитори, високи нива на инфлацията и недостатъчни валутни резерви.
Тези основни критерии влизат в т. нар. индекс на уязвимостта, който поставя на челните места държави като Аржентина и Турция, които страдат от висока инфлация и намаляваща покупателна способност. Държавите с високо ниво на държавния дълг като Гърция и Бразилия също са сред най-рисковите в списъка.
По отношение на влиянието на Китай най-уязвими са страните, чиито износ е насочен основно към Поднебесната империя. Някои от тях, като Сингапур и Южна Корея, са важни звена от веригата за доставки и производство на китайската промишленост, но няма да бъдат чак толкова тежко засегнати, тъй като голяма част от експорта им е насочена към западните държави и САЩ.
Износителите на суровини като Австралия, Бразилия и Чили могат да пострадат по-тежко. До този момент, въпреки високата инфлация и нарастващата задлъжнялост, бразилската икономика успяваше да се задържи "над водата" именно благодарение на високите цени на суровините и стабилния експорт към Китай. Забавянето на ръста в Поднебесната империя обаче може бързо да предизвика негативни последствия.
На глобално ниво ситуацията може да се влоши и допълнително, ако затягането на монетарната политика в САЩ засили икономическите проблеми в Китай. Засега управляващите в Пекин изглеждат спокойни, тъй като могат да разчитат на огромните валутни резерви на страната.
Освен това през последните две години към Китай се насочиха и голям обем чуждестранни инвестиции, които повишиха стойността на юана. Но ако посоката на тези потоци се обърне и инвеститорите започнат да напускат Поднебесната империя, местната валута и китайските активи могат рязко да се обезценят. Точно по този начин бяха дестабилизирани финансовите пазари и през 2010 година, припомня The Economist.
На фона на всичко това появата на варианта Омикрон добавя още един източник на несигурност. За момента неговите икономически последствия трудно могат да бъдат оценени с точност. На фона на разпродажбите по-рано тази седмица много от валутите на развиващите се страни поевтиняха, а инвеститорите се насочиха към щатския долар и американските държавни облигации като традиционни "активи убежища".
Ако разпространението на новия вариант на коронавируса се отрази на глобалната търговия, по начина, по който това се случи с предишните разновидности, последствията за световната икономика ще бъдат още по-тежки.