Лидер на Хамас отказва да признае убийствата на цивилни в Израел
Високопоставен лидер на "Хамас" отказва да признае, че неговата групировка е убивала цивилни в Израел, като твърди, че мишена са били само войници.
Попитан от BBC за нападението от 7 октомври, Муса Абу Марзук, също високопоставен лидер на Хамас, твърди, че Мохамед Диаб ал Масри, с псевдоним Мохамед Дейф, ръководител на военното крило на Хамас, е наредил на хората си да пощадят цивилните. "Дейф ясно каза на бойците си "не убивайте жена, не убивайте дете и не убивайте възрастни хора", посочва Марзук.
Той твърди в интервюто, че са били убивани само войници, но жените, децата и цивилните граждани са били "пощадени“. Въпреки това са събрани огромни количества твърдения и видеодоказателства, които документират редица кървави действия, засегнали и невинни, извършени от Хамас в Израел на 7 октомври.
Според световните медии, тайният организатор на нападението, стартирало военния конфликт, е именно Мохамед Дейф.
През май 2021 г., след нападението над третото най-свято място на исляма, което разгневява мюсюлманския свят, Дейф започва да планира операцията, при която в Израел загинаха 1200 души, а повече от 2700 са ранени, споделя пред BBC източник, близък до Хамас
"Той беше предизвикан от сцените и кадрите, на които се вижда как израелски полицаи щурмуват джамията "Ал Акса" по време на Рамазан, бият поклонниците, нападат ги, изкарват възрастни и млади мъже от джамията", казва още източникът в Газа. "Всичко това подхрани и разпали гнева."
Дейф рядко говори и никога не се появява публично. В пагубната за Израел събота на 7 октомври, телевизионният канал на Хамас обявява, че организаторът ще изнесе реч.
"Днес гневът на Ал Акса, гневът на нашия народ и нация избухва. Днес е вашият ден, за да накарате този престъпник (за Израел) да разбере, че времето му е изтекло", казва той в записа, обръщайки се към бойците на Хамас.
Съществуват само три изображения на Дейф, на две от които той е маскиран или се вижда само силует. Местонахождението му е неизвестно.
Палестински източници твърдят пред CNN, че една от къщите, които израелските въздушни удари удрят в Газа, е принадлежала на бащата на Дейф. Според източниците братът на Дейф и още двама членове на семейството са били убити в атаката.
Дейф израства в семейство на палестински бежанци. Учи в Ислямския университет в Газа и през 1988 г. се дипломира в областта на науката. По време на следването си в колежа става активен член на Мюсюлманското братство. Deif на арабски означава "гост". През 1987 г. той се присъединява към Хамас и участва в първата интифада. Тогава е арестуван от израелците, но бива освободен след 16 месеца в затвора, разказва Reuters.
През 2002 г., по време на втората интифада, е назначен за ръководител на бригадите "Касам" - военното крило на Хамас. Израел публично заявява, че Дейф е сред най-издирваните и е пряко отговорен за смъртта на много нейни граждани.
Израелските военни официално признават, че са се опитали да убият провъзгласения терорист поне два пъти.
BBC споделя, че през 2002 г. Дейф губи окото си при израелски удар. Друг опит за атентат е когато през 2006 г. израелските военни атакуват сграда, в която са се събрали лидерите на Хамас. Ракетата попада в грешния етаж. Сред палестинците, той е известен като "котката с девет живота".
През август 2014 г. Израел извършва пореден въздушен удар, насочен срещу него. Според доклад на The Hindu съпругата и двете деца на Дейф са убити, но той успява да избяга.
През същата година, при една от редките си изяви, BBC твърди, че Дейф е издал аудиопослание към палестинците: "Ционистката общност няма да познае сигурността, докато палестинският народ не заживее в мир". Според много журналисти тези думи се превръщат в основна идеология на Хамас.
След като броят на жертвите от израелските удари в Газа надхвърли 10 000 души, ръководителите на ООН отправиха призив за спешно прекратяване на огъня по хуманитарни причини.
Това се случва близо месец след началото на конфликта, който остави Газа в критично състояние. Израел се противопоставя на нарастващия международен натиск за прекратяване на огъня, настоявайки, че заложниците, взети от бойците на Хамас по време на нападението им в южен Израел, трябва да бъдат освободени, преди да може да бъде договорено временно примирие.