Международният валутен фонд (МВФ) бе създаден от нуждата за въвеждане на стабилност в световната икономика след втората световна война, както и за предотвратяването на финансови кризи.

По същество Фондът разполага с два основни инструмента, за да постига всичко това. Той подпомага изпаднали в трудности страни, като им отпуска кредити и освен това съветва всички страни по въпросите на икономическата, финансова и валутна политика.

За разлика от Обединените нации, които се ръководят от принципа “една страна – един глас”, разпределението на влиянието в МВФ зависи от капиталовите дялове на страните-членки.

Тези дялове от общия капитал на стойност от около 270 милиарда долара се изчисляват според икономическата дееспособност на съответната страна. Най-големия дял гласове от 17% има САЩ, а държавите от ЕС –заедно, имат дял от около 30%.

Развиващите се страни са непълноценно представени в МВФ, това се отнася главно за Бразилия, Индия и Китай, които от години насам търсят възможности да получат по-голямо влияние във Фонда.

На последната годишна среща на Фонда през есента на 2006 в Сингапур те успяха да постигнат известен успех.

Изпълнителният директор на МВФ, Родриго Рато пояснява : “Това е много важен въпрос – как са представени отделните страни и какви възможности имат да представят своите проблеми. Мисля, че в това отношение Фондът вече е постигнал доста неща, така че всички страни да получат шанс да оказват влияние над решенията на институцията и да участват в нейната работа.”

На съвещанието в Сингапур бяха вдигнати така наречените квоти за Китай, Южна Корея, Мексико и Турция. Макар и с малко, тази промяна все пак отчете повишената тежест на тези страни в световната икономика и световната финансова система. Предвидено е, във втората фаза, да се приеме съвсем нова формула за изчисляването на квотите на отделните страни.

Междувременно обаче и самият МВФ изпадна в затруднения, тъй като неговите консултации са далеч по-малко търсени и желани от преди.

Намалява и търсенето на кредитите на фонда, като те се отпускат винаги при условие, че се изпълняват доста строги изисквания.

Това от своя страна предизвиква недоволството на съответните страни, които се оплакват от заробващи и непосилни условия. Често се игнорира фактът, че причините за една криза, водеща до намеса на Фонда, е сбърканата национална политика. За коригирането на тази политика Фондът после се превръща в изкупителна жертва на носената от него стабилност.

Институцията обаче се е поучила от някои свой минали грешки. Директорът на Фонда Родриго Рато е направил предложение, консултациите между институцията и правителствата на националните страни повече да не се водят само на двустранна основа, а мултилатерално.

Засега обаче остава неясно, в какъв точно кръг да става това и с какви задължения за страните.

Предстои да се прецени също дали МВФ да продаде част от своите златни резерви за да финансира текущата си дейност. Родриго Рато е предложил продажбите на стойност от над 6 милиарда долара от 400 тона злато да бъдат внесени като капитал на фондация. От там ще се финансират после различните кампании на фонда и неговите дейности.