Спортните власти на Шри Ланка имат проблем.

Техните спортисти изчезват.

Те отиват в чужди страни, за да участват в спортни събития, след което незабавно бягат. Обикновено се заселват в Италия, където въртят пица или работят в универсални магазини.

Всъщност, бягството на лекоатлети по време на международни турнири е толкова огромен проблем за страната, че за него вече си има и термин: декемпинг.

По време на спортно събитие в Канада през 1993 г. само един от 11-те членове на отбора на Шри Ланка се прибира у дома. Останалите, включително редица членове на Федерацията по борба на страната, просто изчезват.

През 2007 г. в Италия се изпарява треньор по троен скок, участващ в международно тренировъчно събитие, спонсорирано от Международния олимпийски съвет. По време на Азиатските игри през 2014 г. в Южна Корея изчезват хокеист и играч на плажен волейбол.

Но един от най-скандалните случаи на „декемпиране“ е от 2004 г., когато целият хандбален отбор на Шри Ланка изчезва в Германия, разказва Amusing Planet.

През 2003 г. Азиатско-германската програма за спортен обмен (AGSEP) - организация, която провежда спортни събития и международни обмени между европейски спортни отбори и такива от Шри Ланка, получава обаждане от директор в Министерството на спорта на страната относно организирането на хандбално състезание с германския национален отбор.

Хандбалът се играе рядко в Шри Ланка и затова Министерството на спорта наема Атула Видженаяка, за да тренира мъжете и да изгради отбор.

Първоначално германският хандбален отбор трябва да посети Шри Ланка за приятелски мач в Минувангода - град в западната част на острова. След това отборът на Шри Ланка трябва да лети за Германия за турнир от 10 мача. Видженаяка има само няколко седмици, за да подготви играчите за приятелската среща с германците.

Тренировките се провеждат няколко пъти седмично, на които играчите научават основите. Никой от тях няма опит с хандбала, но не е необходимо да се владее играта. Те трябва само да изглеждат така, сякаш знаят какво правят.

28-годишният Чандана за първи път чува за схемата през 2002 г. от по-големия си брат, който вече живее в Италия. Той обещава да плати разходите за бягството му в европейската страна. След като Чандана си намери работа, той трябва да върне парите на брат си.

Засега обаче всичко, което трябва да направи, е да се научи да играе хандбал. Чандана никога преди не го е правил, но е играл волейбол в гимназията. Така че не му отне много време да научи основите: .

На мача германският хандбален отбор разбива отбора домакин с 36 на 2. Въпреки жалкото представяне, Дитмар Дьоринг - основателят на AGSEP, и немските официални лица канят отбора на Шри Ланка в Германия за турнир по хандбал.

Няколко седмици по-късно 23-членният отбор пристига във Витислинген, град в Южна Германия. Екипът отива да разглежда забележителностите. След това се среща с кмета на града, правят снимки и вечерят с германските си колеги. „Пяхме, танцувахме и се забавлявахме страхотно“, казва 23-годишният Рупасингхе.

В първия мач отборът отново е разбит. Този път те не отбелязват нито една точка. Същата вечер германците са домакини на още една вечеря и отново пеят и празнуват заедно. „Прекарахме много страхотно на това място“, казва Рупасингхе. „Малко съжалявах, тъй като всички планирахме да си отидем на следващия ден много рано сутринта.“

В 5 часа сутринта, малко преди разсъмване, отборът се измъква от хотелските си стаи, като взима със себе си само няколко дрехи и други необходими вещи. Те оставят бележка, в която благодарят на германците за тяхното гостоприемство. „Отиваме във Франция“, се казва още в нея.

Всъщност, всички отиват в Италия. „От нашите роднини и приятели знаехме, че след като стигнем до Италия, няма начин да ни върнат“, казва Чандана. „Италианците са много дружелюбни и обичат да работим в техните ресторанти. Нашите сънародници нямат проблеми с полицията. Ние не участваме в трафик на наркотици или други престъпни дейности," допълва той.

Медиите веднага започват да задават въпроси: Дьоринг ли е мозъкът зад бягството? Fox News дори предполага, че отборът се състои от тамилски терористи, които са вкарани незаконно в Германия. Когато медиите се обаждат на Министерството на спорта на Шри Ланка, те отговарят, че този спорт се играе рядко в Шри Ланка и формирането на национален отбор е загадка.

„Ние дори нямаме нито един клуб“, казва Хемасири Фернандо, президент на олимпийската асоциация на Шри Ланка.

Глоба за тима по плажен хандбал на Норвегия, носили шорти вместо бикиниВсяка една от състезателките ще трябва да плати по 150 евро

Дьоринг е изключително разочарован от инцидента. "Това е последният път, в който правим това. Не планирам да каня повече отбори от Шри Ланка", казва той. Всъщност, малко след инцидента германското посолство поставя AGSEP отново в черния списък за участие в спортни събития в страната. „След това повече отбори не получават визи“, казва той. "Това е тъжната страна на цялата работа."

В рамките на едно десетилетие повече от половината от 23-те хандбалисти на Шри Ланка се завръщат у дома. „Върнах се след шест месеца“, казва Чандана. „Детето ми беше болно. Почувствах носталгия. Не можах да си намеря работа, въпреки че ми беше обещана. Написах писмо до г-н Дьоринг и го помолих за прошка."

Рупасингхе работи в пицария като пекар в продължение на четири години, преди да се върне обратно в Шри Ланка. През тези четири години той печели добри пари и редовно праща част от заплатата си на семейството си.

Въпреки че Дьоринг е огорчен в началото, с годините започна да разбира защо играчите правят това - от необходимост. Всеки от мъжете в екипа поддържа средно от 5 до 10-членно семейство в Шри Ланка. И всеки от тези играчи изпраща пари в родината си всеки месец.