Докато армиите на нацистка Германия завземат голяма част от Европа и Северна Африка по време на Втората световна война, от завладените територии изчезват много златни скъпоценности, исторически артефакти и предмети на изкуството. Много от тези съкровища все още не са открити.

Много хора вярват, че нацистите са ги скрили на различни тайни места из целия свят и това е перфектна "рецепта" за многобройни градски легенди. Местоположението на плячката, скрита от нацистките войници, се търси от много авантюристи, а в същото време се разпространяват слухове за мистериозни карти, на които тези локации са отбелязани.

Но има ли нещо вярно в тези легенди и съществува ли наистина златото, откраднато и скрито от нацистите? Отговорът на този въпрос търси електронното издание Live Science, а според британския историк Мартин Макгигън отговорът е положителен.

По думите му, нацисткото злато не само е истинско, но и е било един от основните източници за финасирането на режима на Адолф Хитлер. Докато нацистките сили се разпространяват из Европа, тяхната политика е да плячкосват ценностите на своите жертви, предимно на евреите. Това включва изобразително изкуство, бижута, ориенталски килими, сребърни прибори, порцелан и др. Но най-важният артикул от икономическа гледна точка си остава златото.

"Нацисткото злато" е общ термин, който включва както монетарно злато, което се държи от правителствата в централните банки като част от техните валутни резерви, така и ценни предмети, откраднати от физически лица (в някои случаи те изобщо не са изработени от злато).

Акварел на Ван Гог, конфискуван от нацистите, се продаде за рекордна сумаАкварел на Винсент ван Гог, конфискуван от нацистите във Франция през Втората световна война, се продаде на търг в Ню Йорк за рекордната сума от 35.9 милиона долара


„Монетарното злато е злато, което германците изземват от централните банки, принадлежащи на държавата. Това не са неща, откраднати от индивидуални жертви. Знаем, че германците са откраднали монетарните златни резерви на всички национални банки на страните, които са окупирали, и само 70% от тези пари са били възстановени след войната“, казва професорът в Нюйоркския университет Роналд Цвайг, който е автор на книгата „Златният влак: Унищожаването на евреите и разграбването на Унгария“.

Обикновено нацистите изземват това монетарно злато и го съхраняват в централни депозитари, след което го използват за финансиране на своите проекти. Но те са плячкосали и големи количества злато от отделни хора.

„То е получено от плячкосването на домовете, вещите и дори телата на жертвите“, пише Цвайг в книгата си.

През 1945 г. американски военни части откриват скрити запаси от тази плячка в Германия и Австрия. Най-зрелищното откритие е в солната мина Меркерс в Тюрингия, която съдържа златни кюлчета, монети и валута на стойност 517 милиона щатски долара по курса от 1945 г., или около 8.5 милиарда днешни долара. Тъй като съюзническите сили поемат контрола над окупираните територии, саположени усилия за преразпределение на монетарното злато в страните, от които е било иззето. Част от плячката, взета от физически лица, е разпродадена на публични търгове. Някои от откритите съкровища пък са продадени и приходите са раздадени на организации, оказващи подкрепа на еврейските бежанци след войната, според Цвайг.

Общата стойност на златото и другите активи, плячкосани от нацистите, не е известна. Много хора вярват, че не всички тайници с плячкосано злато са открити, което води до изобилие от градски легенди по темата. Но Иън Сейър, британски историк от Втората световна война и съавтор на книгата „Нацисткото злато: Сензационната история за най-големия грабеж в света и най-голямото криминално прикриване“, остава скептичен, когато подобни истории се появяват в медиите.

През 2020 г. за първи път беше се съобщава за т. нар. "Дневник на Михаелис", за който се предполага, че е написан от офицер от специалното хитлеристко подразделение Waffen Schutzstaffel (SS), използващ псевдонима Михаелис. В него се посочват 11 предполагаеми места, където нацистите са скрили плячкосано злато, скъпоценности, картини и религиозни реликви.

Сейър детайлно проучва твърдения в дневника, който уж принадлежал на офицера от SS Егон Оленхауер. Такова име никога не е било регистрирано в списъците на офицерите от SS, коментира Сейър пред Live Science.

Друга често споменавана история е тази за местоположението на "златния влак" Валбжих, за който се твърди, че съдържа несметно съкровище от нацистко злато. Смята се, че влакът е заровен в планина в югозападна Полша. Когато се появяват твърдения за евентуалното му местоположение, през август 2016 г. са направени детайлни разкопти на мястото, но не са открити нито злато, нито влак.

Книгата на Роналд Цвайг "Златният влак" разказва историята на истинска влакова композиция, която напуска Будапеща, пълна с плячкосано нацистко злато, бижута и сребро, откраднато от унгарските евреи. Влакът се насочва към нацистка крепост някъде в Алпите и спипра в Бьокщайн, Австрия, скрит в тунела Тауерн. Част от плячката е взета и заровена на различни места в Тирол (западна австрийска провинция) и във Фелдкирх (средновековен град в западна Австрия), а впоследствие е открита от местни фермери и френските военни след края на войната. Плячката във влака е иззета от въоръжените сили на САЩ през май 1945 г., но част от нея никога не е била намерена.

Сейър твърди, че е единственият човек, който е проследил изчезнало нацистко злато след първоначалните усилия за репатриране в края на войната. Вместо заровено скривалище с плячка обаче, той проследява две златни кюлчета, принадлежащи на нацистката Райхсбанк -централната банка на Третия райх до 1945 г.

Златният град на траките, изкопан случайно от лозарТова е поредната невероятна история за откриването на едно от най-големите чудеса на България


Чрез изучаване на записи, които документират движението и съхранението на златото непосредствено след края Втората световна война, историкът открива двете кюлчета злато в банков трезор, собственост на Deutsche Bundesbank. Те се съхраняват в сметката на неназовано лице и в продължение на две десетилетия служители на правителството на САЩ многократно отричат да знаят местонахождението им, включително и в кореспонденцията си със Сейър, според книгата му.

Американските военни власти издават подробен доклад, в който се посочва, че двете златни кюлчета в трезор, съхраняван в американска сметка в Munich Land Bank и, въпреки че по-късен доклад погрешно ги обявява за изчезнали, те си остават в същия трезор, според статия, публикувана по-късно от Bank of England.

Но, независимо от това, Тристранната комисия за реституция на монетарно злато, която е създадена през 1946 г., за да възстанови активите, откраднати от нацистка Германия, и да ги върне на законните им собственици, не може да завърши работата си, докато цялото нацистко злато не е регистрирано. Местонахождението на двете златни кюлчета е публично оповестено през 1997 г.

Преди Лондонската конференция за нацисткото злато същата година, която има за цел да финализира работата на тристранната комисия, Bank of England публикува изявление, разкриващо точното количество злато, което държи от името на комисията, като както и две златни кюлчета. Това са същите кюлчета, които Сейър е проследил и идентифицирал. Те са прехвърлени в трезор на Bank of England през 1996 г. и остават там до ден днешен.

Междувременно Иън Сейър всяка година отхвърля по няколко молби да се присъедини към експедиции за търсене на нацистки съкровища.

„Да, сигурен съм, че има скривалища и неоткрита плячка, заграбена от нацистите. Но едва ли ще наемрите нещо, ако следвате някаква предполагаема мистериозна карта, където мястото на съкровището е отбелязано с хикс", казва той.