Може ли Русия да спре да използва щатския долар?
Правителството на руския президент Владимир Путин посочи, че работи по план за премахване на щатския долар от руската икономика и откъсването на най-големите си индустрии от щатската валута в момент, в който страната вече четири години оперира под санкции, наложени от САЩ и очаква нова порция рестрикции, пише FInancial Times.
САЩ обмисля предложения за нови санкции, по повод предполагаемата намеса на Русия в изборите за президент на САЩ и международна агресия, които могат да орежат достъпа на най-големите руски банки до щатския долар и достъпа на Москва до международните дългови пазари.
Понастоящем щатските санкции имат негативно влияние върху руската отбранителна индустрия и някои от нейните най-големи корпорации, като освен това значително намаляват способността на големите руски петролни компании да теглят дълг в долари.
План на Андрей Костин, ръководител на банката ВТБ, предвиждащ банки и компании да конвертират доларовия сетълмент в друга валута, бе подкрепен от финансовото министерство на страната, централната банка и самия Путин, по думите на Костин.
В допълнение, Кремъл направи опити да договори с основните си търговски парньори налагането на руската рубла в износа и вноса.
Този опит бе приветстван от страни, като Китай и Турция, които имат сходини дипломатически взаимоотношения със САЩ.
„Все повече страни, не само на изток, но и в Европа, започват да мислят как да минимализират зависимостта от щатския долар”, казва Дмитрий Песков, говорител на Путин.
„И внезапно осъзнават, че а) възможно е, б) трябва да се направи и в) можеш да се спасиш, ако го направиш скоро”, добавя той.
Реториката обаче често е по-лесна от реалността. Русия разчита сериозно на износа на суровини и енергийни продукти – пазари, доминирани от щатския долар.
Освен това е малко вероятно Кремъл да убеди западните си партньори да търгуват с волатилната руска валута.
Така че може ли Русия в действителност да спре да използва щатския долар?
Анализите са разделени относно оценката доколко санкциите са повлияли на руската икономика, но влиянието върху рублата и пазара на ДЦК е нещо осезаемо.
След като финансовото министерство на САЩ обяви най-солените си санкции през април, които прерязаха достъпа на големите руски компании до долари и възможността да правят бизнес с граждани на САЩ, рублата поевтиня с 18% спрямо щатския долар.
Заплахите на Вашингтон да наложи сходни ресктрикции на държавните руски банки и да забрани покупките на руски дълг се материализираха под формата на разпродажби на руски дълг за 7.5 млрд. долара.
Русия е голям световен износител с търговски излишък в размер на 115 млрд. долара през миналата година. Нейните жито, метали, петрол и газ се консумират навсякъде по света.
Западният свят продължава да поддържа силното търсене на тези суровини, въпреки сложните взаимоотношения между Москва и много европейски страни.
Засилената търговия на Русия с Китай и други азиатски страни през последните години помогна за намаляване на дела сделки осъществени, в щатски долари. Въпреки това през миналата година доларът заема 68% от входящите парични потоци във външната търговия на Русия.
„Подкрепям посоката на засилване на плащанията в национална валута”, казва Елвира Набиулина, управител на руската централна банка.
Това, че Русия успя да намали дела на долара във външния си дълг от 68% в края на 2015 г. до 53% към края на март тази година, опитвайки се да премахне щатската валута от руските облигации, може да се счита за сравнителен супех.
В същото време обаче руската централна банка увеличи размера на дълга в щатски долари, като единственото изключение от посоката, в която върви страната.
От друга страна, дългът на корпоративния сектор, изложен към щатския долар, възлиза на дял от 55%. Това, че Русал - най-големият производител на алуминий в света, намиращ се извън Китай, пострада от априлските санкции, така че изпдана в невъзможност да плаща по дълга си деноминиран в щатски долари, определено притесни инвеститорите.
По време на голямо военно учение във Владивосток през миналия месец Путин и китайският лидер Си Дзинпин си обещаха да се държат заедно и да се борят с щатската политика на санкции срещу Москва и наказателни търговски мита срещу Пекин.
Превръщането на тези обещания в реални действия е изключително важно за Москва в политката им за откъсване от щатския долар.
През последните години увеличението на търговията с Китай компенсира спада на износа към ЕС. Путин и Си Дзинпин искат да увеличат ролята на рублата и юана в международната търговия.
Турция също посочи, че е отворена да търгува в местни валути с Русия. Но търговията с Анкара не може да се мери с размера на търговията с държавите от ЕС, а механизмът за разплащания в турска лира или рубла тепърва трябва да се разработи.
И ако към това добавим собствените финансови проблеми на Турция, страната има по-малки възможности да бъде фактор в руските планове, отколкото Кремъл се надява.
„Откъсването от долара е възможно до известна степен, но въпросът не е дали искаш или не искаш да се отръпнеш от доларовата територия, а къде ще отидеш след това? Еврото? Юана? Биткойн? Какъв ще бъде моделът на новата система?”, коментира Константин Коришченко, бивш заместник-управител на руската централна банка.
„Няма еднозначно решение, като има множество избори. Всеки един си има собствена цена – трябва да балансираме цената на това да останем с долара спрямо цената на това да намерим ново решение”, кава той.