През 1838 г., на 80-годишна възраст, една невероятна жена започва да диктува спомените си на своя приятелка, говорейки в трето лице: „Мадам Тюсо се роди в Берн през 1761 г.“.

Нейните спомени, писма и документи предлагат уникален поглед към създаването на световноизвестната империя от музеи с восъчни фигури, които носят нейното име. И макар, че някои подробности от историята на живота й не са съвсем точни, те все пак са удивителни, пише ВВС.

В нейните ръце истината била толкова разтеглива, колкото восъка. Включително толкова ясни данни като мястото на раждане и семейството не са сигурни. „Баща й, който починал преди раждането й, бил военен по професия, а майка й, Грошолц, била с авторитет“, разказва Мадам Тюсо в спомените си. Нейната история в действителност започва в Страсбург, а не в заможния град Берн. Семейството й пък далеч не е било знатно.

Когато баща й починал, майка й отишла да иска помощ от девера си. Филип Куртию бил лекар и анатом, който ваел восъчни фигури в Берн. Той наел майката на Мари като ключодържател, полагал големи грижи за момиченцето и му показвал изкуството си.

Първи стъпки

Филип Куртию бил звезда в Берн. Търсели го заради познанията му по анатомия и магии, а восъчните му модели били много търсени. Той сам се научил да ги прави в средата на XVIII век, когато станало трудно да се вземат трупове за дисекция, така че били необходими модели за изучаване на анатомията.

Когато славата му се разраснала, Куртию решил да отвори втора изложбена зала на Boulevard Du Temple в Париж. Редом до престъпниците той изложил бюстове на знаменитостите от онази епоха, формула, която по-късно ще донесе световна слава на племенницата му.

След като открил, че Мари е много умна и научава бързо, Куртию я взел за чирак и й поверил задачата да прави главите на моделите на известните хора от онзи период.

Истински ли са?

След като се превръща в създателка на восъчни модели, Мари се потапя напълно в процеса. Способностите й се повишили, както и репутацията й..., поне според спомените й. „Сред членовете на кралското семейство, които често посещават апартаментите и се възхищават на работата на Куртию и племенницата му..., е Мадам Елизабет, сестрата на краля“.

Тюсо разказва, че принцесата поискала от нея да й покаже изкуството да вае восъчни фигури и толкова й харесвало да бъде с нея, че поискала разрешение от Куртию да я отведе във Версайския дворец, за да може да се наслаждава на приятната й компания.

Това е малко вероятно. Името на Мари Грошолц не се появява в официалния регистър. Освен това в тази толкова кодифицирана и контролирана йерархична структура, човек, който печелел пари с търговски изложби в Париж с Куртию, никога не би имал достъп до този тесен кръг от хора.

14 юли 1798 г.: Завземането на Бастилията

След срещите й с кралското семейство животът на Мари получава драматичен обрат. Започва Френската революция.

Регистрите на този кратък, но вълнуващ период са пълни с примери за най-диаболични зверства. Мари и Куртию са монархисти, но и притежавали успешен бизнес. Те разбрали, че трябва да променят стила си, за да оцелеят.

От този момент станало много опасно да държат бюстове на кралското семейство пред очите на обществото. Първото събитие, за което си спомня Мадам Тюсо, от „кървавото начало на Революцията“, е когато „хората започнаха да се събират на улицата и да искат бюстове на идолите на селото“.

Изложбата с восъчни фигури започнала да играе ролята на репортерите в наши дни, тъй като хората ги посещавали, за да се осведомят за последните събития. Поради това мястото на излагане на бюстовете трябвало бързо да се промени, за да отрази промяната в ръководството на Революцията.

Отрязаните глави били носени незабавно на Мадам Тюсо, „чиито чувства могат по-лесно да бъдат отгатнати, отколкото описани. Треперейки от ужас, била задължена да направи модел“. Мари разказва, че правела восъчните модели на гилотинираните, седнала на стълбите на изложбената зала.

Макар сцената да изглежда неправдоподобна, в този случай е истина. Потвърдена е от разказите на други хора и се знае, че изложбата включвала главите на обезглавените революционери. Колкото и неприятно да й е било да прави тези модели, няма съмнение, че зловещите восъчни разкази на най-известните жертви привличали още по-голямо множество от хора.

През 1794 г. основният архитект на режима на терора Робеспиер е изпратен на гилотината. Страната е във война, както вътре, така и извън границите си. Хаосът във Франция се разраства, чичото на Мари е извикан като преводач във френската армия.

След няколко месеца се завръща много болен и умира малко след това, като оставя Мари за единствена наследница на къщата си във Версай и на изложбения салон на Boulevard Du Temple.

Госпожа Тюсо

Мари не остава сама твърде дълго. Омъжва се за Франсоа Тюсо, инженер, който обичал да купува акции, да инвестира в театри, бил с нея заради парите й и по-скоро бил бреме като съпруг. Но в крайна сметка Мари успяла да се отърве от името на бедното си семейство и да се превърне от госпожица Грошолц в мадам Тюсо.

Когато Мари родила първия си син, Жозеф, тя била на 37 години. Втората й дъщеря починала при раждането, а третото дете се родило на следващата година – Франсоа. Семейният й живот бил нещастен, а революцията съсипвала бизнеса й. Туристите вече не идвали в Париж, хората имали по-малко пари, а богатите, които били пощадени от гилотината, напуснали Франция.

Това можеше да е краят на историята, но една сутрин през октомври 1802 г. среща със семеен приятел променил хода на живота й.

Фантасмагория

Пол дьо Филипщал бил германски странстващ художник. След като станало ясно, че е шарлатанин, напуснал родината си и заминал за Париж в търсене на по-чувствителна публика. Използвал Латерна магика, предшественика на диапозитивите, която през XVII век била форма на забавление, която очаровала заможните европейци.

Спектаклите се наричали фантасмагория (среща на призраци). Публиката била в напълно тъмна зала и била бомбардирана от снимки на призраци и диаболични духове. Филипщал търсел други елементи за спектакъла си и се сетил за Мари, която заминала с него за Англия.

Тя стегнала багажа си, оставила безотговорния си съпруг да се грижи за изложбения салон в Париж, а малкия си син на майка си и преминала Ла Манша с големия си син Жозеф, който по онова време бил на пет години.

Мъжът на живота й

През 1802 г. пристига в Англия, която част от французите приемали с възхищение, а друга част – с отвращение. Франция била враг. Наполеон бил централната фигура в тази вражда. А Мадам Тюсо го изобразила...с восък.

Наполеон станал централна фигура в изложбата й. След като се разделила с Филипщал, който не бил добър съдружник, тя започнала да обикаля Англия с шоуто си „Колекция с любопитни истории на Куртию“ до 1808 г.

При пристигането си на ново място, разлепяла афиши, които гласели: „Специално за твоя град за ограничено време...колекцията от любопитни истории на Куртию“. Ограниченото време нямало точна дата, тъй като успявала да потегли на път, едва когато започнела да печели пари.

Тъй като искала да привлече новата заможна средна класа за разлика от другите пътуващи спектакли, наемала големи салони с хубави мебели и декорация. Восъчните фигури били поставени така, че хората да могат да се разхождат между тях и да ги докосват.

Така се променил начинът на излагане на восъчни фигури във Великобритания, свързвани с анатомията или забавление за масите. Мадам Тюсо ги превърнала във форма на образователно и информативно забавление за средната класа. „Всички се възхищаваха на фигурите ми, не бяха виждали такова нещо. Тук ме третират като гранддама“, разказва Тюсо.

Обиколките във Великобритания ставали все по-доходоносни и тя продължавала да изпраща пари на съпруга си, който живеел във Франция и се предполагало, че се занимава с образованието на малкия им син Франсоа.

Но в действителност похарчил всичките пари и през 1812 г. Франсоа трябвало да продаде восъчните фигури на Boulevard Du Temple. През 1817 г., след раздялата на родителите му, Франсоа пристигнал в Лондон. Той не бил виждал майка си и брат си от 15 години. Франсоа бил дърводелец и изработвал крака и ръце за фигурите на майка си. Двете деца работели под указанията на Мари и изложбата променила името си на Мадам Тюсо и синове.

Лондон, Baker Street

През 1835 г., след 30-годишно обикаляне по пътищата на Англия, Мадам Тюсо и синове се превръща в успешен бизнес. В крайна сметка Мари имала достатъчно пари, за да наеме изложбена зала на улица Baker Street в Лондон.

Тогава не знаела, че това ще се превърне в постоянното й място. Планът й бил да се установи в центъра на Лондон, на модата, на културните среди и на буржоазията за няколко месеца, но тъй като продължила да печели пари, останала за постоянно.

Нейната „Камера на ужаса“, която комбинирала кървавото насилие по време на Френската революция с фигури на известни хора, привличала тълпи от хора. В епоха, когато екзекуциите престанали да са публични, това позволявало на хората да се доближат до тайния свят на престъплението и наказанието. Те можели да са сигурни, че моделът е изработен според главата на мъртвия.

Мадам Тюсо умира на 15 април 1850 г. на 89-годишна възраст. Некрологът й се появява в почти всички ежедневници, които без изключение я определят като „национална институция“.

Музеят й продължава да се радва на вниманието на лондончани и гостите на града. Днес Мадам Тюсо има девет музея в Азия, седем в Европа, седем в САЩ и един в Океания.