Нуриел Рубини: Най-голямата икономическа криза е неизбежна

2987
Нуриел Рубини: Най-голямата икономическа криза е неизбежна

“Майката на всички икономически кризи може да бъде отложена, но не и избегната.” 
 
За това предупреждава в коментар за Project Syndicate Нуриел Рубини, почетен професор по икономика в бизнес училището Stern на Нюйоркския университет и главен икономист в Atlas Capital Team. Рубини е бивш старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Клинтън и е работил за Международния валутен фонд, Федералния резерв на САЩ и Световната банка. 
 
Световната икономика се насочва към безпрецедентно съвпадение на икономически, финансови и дългови кризи след експлозията на дефицити, заеми и ливъридж през последните десетилетия, предупреждава Нуриел Рубини, чиято книга Мега Заплахи: Десет опасни тенденции, които застрашават нашето бъдеще и как да се справим с тях беше издадена през октомври. 
 
В частния сектор планината от дългове включва тази на домакинствата (ипотеки, кредитни карти, автомобилни заеми, студентски заеми, лични заеми), на предприятия и корпорации (банков, облигационен и частен дълг) и на финансовия сектор (задължения на банкови и небанкови институции). В публичния сектор тя включва централни, регионални и местни държавни облигации и други формални задължения, както и скрити дългове като нефинансирани задължения от разходопокривни пенсионни схеми и системи за здравеопазване – всички те ще продължат да растат със застаряването на обществата, предупреждава още главният изпълнителен директор на Roubini Macro Associates и съосновател на TheBoomBust.
 
Само като погледнем явните дългове, цифрите са потресаващи, пише Рубини.  
 
Икономистът посочва, че в световен мащаб общият дълг на частния и публичния сектор като дял от БВП е нараснал от 200% през 1999 г. до 350% през 2021 г. Съотношението сега е 420% в развитите икономики и 330% в Китай. В САЩ то е 420%, което е по-високо, отколкото по време на Голямата депресия и след Втората световна война.
 
Рубини добавя, че дългът може да стимулира икономическата активност, ако кредитополучателите инвестират в нов капитал, който носи възвръщаемост, по-висока от цената на заемите (той дава за пример инвестиции в машини, жилища и публична инфраструктура). Много заеми обаче отиват просто за финансиране на разходите за едно постоянно потребление, надвишаващо доходите. Това е рецепта за фалит.
 
Инвестициите в "капитал" също могат да бъдат рискови, предупреждава икономистът. Независимо дали кредитополучателят е домакинство, което купува жилище на изкуствено завишена цена, корпорация, която се стреми да се разшири твърде бързо (без оглед на възвръщаемостта), или правителство, което харчи парите за "бели слонове" (екстравагантни, но безполезни инфраструктурни проекти).
 
Подобно свръхкредитиране продължава от десетилетия - по различни причини, отбелязва Рубини в Project Syndicate. 
 
Демократизацията на финансите позволи на закъсалите за доходи домакинства да финансират потреблението си с дълг. Десноцентристките правителства упорито намаляват данъците, без да намаляват разходите, докато лявоцентристките харчат щедро за социални програми, които не са напълно финансирани с по-високи данъци. Данъчните политики, които облагодетелстват дълга пред собствения капитал, подстрекавани от ултра-разхлабената парична и кредитна политика на централните банки, подхранват скок в заемите както в частния, така и в публичния сектор.
 
Годините на количествено облекчаване (QE) и стимулиране на кредитите поддържаха разходите по заемите близо до нулата, а в някои случаи дори отрицателни (както в Европа и Япония доскоро). До 2020 г. държавният дълг с отрицателна доходност в долари е 17 трилиона долара, а в някои скандинавски страни дори ипотеките имат отрицателни номинални лихвени проценти, отбелязва икономистът.

Мохамед А. Ел-Ериан: Светът е в разгара на дълбока икономическа промянаСветът не просто е на ръба на нова рецесия. Той може да преживее големи структурни и дългосрочни промени


Експлозията на неустойчива задлъжнялост предполага, че много кредитополучатели - домакинства, корпорации, банки, сенчести банки, правителства и дори цели страни - са неплатежоспособни "зомбита", които са подкрепени от ниските лихвени проценти (което поддържа разходите им за обслужване на дълга управляеми). Както по време на световната финансова криза през 2008 г., така и по време на ковид кризата, много неплатежоспособни участници, които биха фалирали, бяха спасени от политиките на нулеви или отрицателни лихвени проценти, QE и директни фискални спасителни програми.

Сега инфлацията – подхранвана от същата ултра-хлабава фискална, парична и кредитна политика – сложи край на този финансов зомби блокбъстър, по думите на Рубини. 
 
Тъй като централните банки са принудени да увеличат лихвените проценти в опит да възстановят ценовата стабилност, зомбитата изпитват рязко увеличение на разходите си за обслужване на дълга. 
 
За мнозина това представлява троен удар. Инфлацията също така ерозира реалните доходи на домакинствата и намалява стойността на активи им (като жилища и акции). Същото важи и за крехките и свръхзадлъжнели корпорации, финансови институции и правителства: те са изправени пред рязко нарастващи разходи по заемите, падащи приходи и намаляващи стойности на активите едновременно.
 
По-лошото е, че тези събития съвпадат със завръщането на стагфлацията (висока инфлация заедно със слаб растеж). Последният път, когато развитите икономики са били в такава ситуация, е бил през 70-те години на миналия век. Но тогава поне съотношенията на дълга бяха много ниски, пише Рубини. Днес сме изправени пред най-лошите аспекти на 70-те години (стагфлационни шокове) заедно с най-лошите аспекти на световната финансова криза. И този път не можем просто да намалим лихвите, за да стимулираме търсенето.
 
В крайна сметка световната икономика е ударена от постоянни краткосрочни и средносрочни негативни шокове в предлагането, които намаляват растежа и увеличават цените и производствените разходи.
 
Сред тях са причинените от пандемията смущения в предлагането на труд и стоки; влиянието на войната в Украйна върху цените на суровините; все по-катастрофалната политика на Китай за нулев COVID; и дузина други средносрочни шокове - от изменението на климата до геополитическите конфликти – създаващи допълнителен стагфлационен натиск.
 
За разлика от финансовата криза от 2008 г. и първите месеци на COVID-19, спасяването на частни и публични икономически агенти с хлабави макрополитики би изляло още повече бензин върху инфлационния пожар. 
 
Затова можем да очакваме твърдо приземяване: дълбока, продължителна рецесия – на върха на тежка финансова криза, пише Рубини
 
Тъй като балоните при активите се спукаха, коефициентите на обслужване на дълга скочиха, а реалните доходи на домакинствата, корпорациите и правителствата паднаха, икономическата криза и финансовата катастрофа ще се подхранват взаимно.
 
Разбира се, развитите икономики, които заемат в собствената си валута, могат да използват неочаквания инфлационен бум, за да намалят реалната стойност на номиналният си  дългосрочен дълг. 
 
Докато правителствата не желаят да повишат данъците или да намалят разходите, борейки се с дефицитите си, тяхната монетизацията от централните банки отново ще се разглежда като пътя на най-малкото съпротивление. 
 
Не можеш обаче да заблуждаваш всички хора през цялото време, пише Рубини. След като духът на инфлацията излезе от бутилката - което ще се случи, когато централните банки изоставят борбата с нея заради задаващия се икономически и финансов срив - номиналните и реалните разходи по заемите ще скочат. 
 
Майката на всички стагфлационни дългови кризи може да бъде отложена, но не и избегната, заключва Рубини.

Българският бизнес

Всичко по темата Какво очакваме през 2023 г.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

иво
# 0
20:12 | 27 December 2022
Ако всичко това обобщим с две изречения не войната в Украйна --- основната причинa e постоянно " печатане " на пари които поддържаха високият жизнен стандарт които нямаха покритие особено Америка с дълг над 30 трилиона а Европейските някои от които над 2.5 трилиона .
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg