Отрицателните лихви започват да тревожат ЕЦБ

692
Отрицателните лихви започват да тревожат ЕЦБ

© Pixabay

Пет седмици, след като Марио Драги приключи своя мандат начело на Европейската централна банка, откриването на поддръжници на неговото “наследство” - в лицето на негативните лихвени проценти, става все по-трудно, пише Bloomberg.

Членовете на управляващия борд на институцията, които понижиха основната лихва до -0.5%  малко преди оттеглянето на Драги, гледат на отрицателните лихви като на “необходимо зло”, което не бива да излиза извън контрол.

Предпазливата комуникация по въпроса за монетарната политика от страна на неговия наследник на поста Кристин Лагард заздравяват това впечатление. Все по-малко са банките и анализаторите, които очакват, че на следващото заседание на институцията на 12 декември лихвите ще бъдат понижени отново.


Развитието на ситуацията не е характерно за мощната финансова институция, чийто авторитет се крепи на допускането, че винаги може да вземе допълнителни мерки за ускоряване на инфлацията.

В прогнозите на ЕЦБ за 2020 г. изрично се посочва, че лихвите могат да паднат и още - в случай на влошаване на икономическите показатели в еврозоната.

Главният икономист на институцията Филип Лейн защитава тезата, че отрицателните лихви са спомагателен инструмент, който допълва основните механизми за стимулиране на икономическия растеж.

През ноември тази година той заяви, че лихвите не са “супер ниски”, доказателство за което е липсата на инфлационни скокове. Но, според него, рекордно ниските лихви карат банките да търсят инвестиции с по-висока доходност, които да компенсират свиващия се лихвен марж.

Така или иначе, политиката на негативните лихви не може да се похвали с кой знае колко изявени публични защитници. А това вдъхва увереност на нейните критици, които стават все повече на брой.

Сред тях е и президентът на Deutsche Bank Карл фон Рор, който ги определи като “най-голямото предизвикателство пред европейската финансова индустрия”.

Дори и в анализите на самата ЕЦБ се посочват рисковете, свързани с ултрастимулиращата монетарна политика.

Двама от потенциалните бъдещи членове на управляващия борд на институцията защитиха подобна теза по време на изслушването пред Европейския парламент по-рано тази седмица.

Италианецът Фабио Панета заяви, че централните банкери трябва да внимават за “нежеланите последствия от монетарната политика”, а германката Изабел Шнабел изтъкна, че институцията трябва да вземе предвид и мнението на гражданите, които са разтревожени от отрицателните лихви”.

Това недоволство е много ясно изразено в някои европейски държави, особено в Германия и Холандия. Анонимни източници, близки до ЕЦБ, твърдят пред Bloomberg, че някои финансови министри във валутния съюз вече открито заявяват несъгласието си с линията на финасовия регулатор.

Говорят ли твърде много централните банкери? В почти всички развити държави централните банки вече споделят бъдещите си планове и очаквания за посоката на монетарната политика

Президентът на германската централна банка Йенс Вайдман и неговият холандски колега Клаас Кнот отдавна са в лагера на “скептиците”, които се противопоставят на допълнителните монетарни стимули. Те едва ли биха подкрепили ново понижение на лихвените проценти, освен ако икономическата ситуация не се влоши драстично.

А към момента изглежда, че тя дори леко се подобрява. На последното заседание на институцията през октомври един от членовете на управляващия борд призова за “търпение”, което да позволи на настоящите монетарни инструменти да сработят.

Шефът на испанската централна банка Пабло Ернандез де Кос заяви по-рано тази седмица, че отрицателните лихви могат да попречат на трансмисионните функции на монетарната политика.

Дори и управителят на централната банка на Италия Игнацио Виско, който беше дългогодишен поддръжник на монетарните стимули, в последните седмици отправи критики към политиката на негативните лихвени проценти и заяви, че би предпочел директните покупки на активи от финансовите пазари.

Най-голямата тревога на анализаторите е свързана с наближаването на “повратната точка”, в която минусовите лихви ще започнат да нанасят повече вреди, отколкото ползи.

Засега главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн не смята, че този момент наближава, но в същото време той е длъжен да поддържа имиджа на институцията и да не оставя впечатлението, че тя е “безсилна” пред финансовите предизвикателства.

Той и много от неговите колеги, включително и Кристин Лагард, считат, че  увеличаването на правителствените разходи в европейските държави ще ускори икономическия растеж. Но Германия, която е основният адресат на тези послания, засега не бърза да им отговаря.

В крайна сметка, централните банкери на еврозоната ще проведат последното си заседание за 2019 г. с твърде колебливо отношение към един от знаковите инструменти на тяхната политика.

Най-радикални са възгледите на управителя на австрийската централна банка Роберт Холцман – той смята, че отрицателните лихви не могат да бъдат устойчиви в дългосрочен план и трябва да започнат да се повишават. Засега тази теза не е популярна сред членовете на управляващия борд, но много скоро тя може да започне да печели все повече привърженици.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg