Твърдението, че еврозоната е къща, която се нуждае от основен ремонт, става все по-популярно в Брюксел. Все повече хора се опасяват, че тя няма да може да издържи в случай на по-сериозна финансова "буря".

Но "строителите" ги няма, а "собствениците" не са единодушни за необходимите ремонтни дейности, а още по-малко за това как трябва да ги осъществят, пише The Economist.

По-рано този месец германският финансов министър Олаф Шолц се съгласи, при известни условия, да приеме идеята за общ механизъм за гарантиране на депозитите във валутния съюз. Така беше постигнат компромис по една от най-болните теми в разговорите между държавите от еврозоната, но междувревенно се появиха други конфликтни въпроси, като регулациите върху държавните облигации в банковите портфейли.

Болезнените спомени за дълговата криза на Стария континент, когато проблемните банки и правителства взаимно се теглеха към "дъното", все още са живи. През 2012 г. европейските лидери стигнаха до логичния извод, че този порочен кръг трябва да бъде спрян и че единната валута трябва да бъде подкрепена и от банков съюз.

В следващите години беше съдздадена обща рамка за надзор и оздравяване на големите банкови институции. Но по отношение на общите гаранции върху депозитите не е отчетен почти никакъв напредък, защото политиците в северноевропейските държави се ужасяват при мисълта, че техните данъкоплатци ще трябва да понесат отгтоворността за рисковите заеми, отпускани от южноевропейските трезори.

Сега Олаф Шолц допусна възможността да се съгласи на подобна стъпка, но при условие, че бъдат проведени серия от съпътстващи реформи. В това число и засилване на контрола върху банките, които държат в портфейлите си големи количества облигации на собствените си правителства.

А това е тема, която касае пряко държавите с високи равнища на държавния дълг, като Италия, Португалия и Гърция. Защото ако искането на Шолц се приеме, банките в тези страни ще трябва да заделят доста повече резерви като обезпечение на тези активи.

Поддръжниците на подобна мярка са на мнение, че тя ще стимулира трезорите да намалят експозицията си към държавните облигации на собствените си държави и да диверсифицират своите портфейли. Критиците пък се опасяват, че облигационните пазари ще пострадат от изтеглянето на банките, които са основните купувачи на държавен дълг.

Статистиката показва, че европейските банки държат между 15% и 30% от общия размер на дълга, емитиран от техните "домашни" правителства.

Новите правила могат да бъдат въведени по два начина. В първия вариант банките ще бъдат принудени да увеличат капиталовите си буфери, в случай че даден актив надвишава определен процент от техния портфейл - т. нар. "такса концентрация".

Втората опция е да им се наложи да повишат рисковия профил на част от облигациите, които държат и които до този момент са били третирани като безрискови. Този подход обаче крие известни "подводни камъни", тъй като, в най-лошия случай, ако кредитният рейтинг на дадена държава бъде понижен рязко, банките ще бъдат принудени да продадат част от нейните облигации, предизвиквайки верижна реакция и потенциални трусове - нещо, което реформата всъщност се опитва да избегне.

ЕЦБ: Банките трябва да се подготвят за нова икономическа кризаВицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос смята, че банките трябва да се подготвят за сериозен икономически спад

Германското финансово министерство изглежда предпочита "хибриден вариант", при който да се определи горна граница за дела на облигациите на местните правителства в портфейла на банките, над която те да подлежат както на "санкция" за концентрация, така и на преоценка на риска.

Подобна мярка обаче би оказала сериозен ефект върху банковия сектор, и то не само в Италия. Никола Верон от белгийския икономически институт Bruegel посочва, че германските банки притежават едно от най-високите нива на концентрация на държавен дълг, тъй като са основен кредитор на местните власти.

Освен това от значение е не само уточняването на крайната цел, но и на пътя, по който тя ще бъде достигната. Според Верон, ако горната граница на "концентрацията" към местния държавен дълг бъде заложена на ниво от 33% от капитала от първи ред, големите банки във Франция и Германия ще се окажат с "излишни" портфейли от по 250 милиарда евро, докато в Италия активите над този лимит ще са на стойност 145 милиарда евро.

А прогнозата за това как банковият сектор ще диверсифицира своите активи, дали ще ги прехвърли към други европейски държави или към такива извън границите на Стария континента, е изключително трудна. Тя зависи от размера на допълнителните резерви, които трезорите ще трябва да заделят и от желанието им да поемат допълнителен ликвиден и валутен риск.

Още повече, че на банките, които имат намерение да се разделят с част от южноевропейските нискорейтингови държавни облигации, ще им е трудно да намерят купувачи.

В крайна сметка, окончателното решение по всяка вероятност ще трябва да се вземе от политиците. На първо време противниците на допълнителните регулации върху експозицията към местния държавен дълг ще трябва да бъдат убедени в необходимостта от тяхното прилагане, а след това да им бъде предложено нещо, срещу което те да бъдат "изтъргувани".

Например, обща схема за гарантиране на депозитите, която да позволява по-широко споделяне на риска между отделните държави от валутния съюз.

Чиновниците в Брюксел искат да са готови с общите рамки на "т. нар." пътна карта, които да предложат на обсъждане и гласуване по време на срещата на европейските лидери в средата на декември. Но дори постигането на компромис за старта на самото обсъждане на банковите реформи би трябвало да се счита за напредък, имайки предвид острите различия във възгледите, се посочва в анализа на The Economist.

Ако ремонтът на къщата беше лесна работа, досега щеше да е готов, пише още изданието.