След като години наред изоставаше от Германия по почти всички ключови икономически показатели, днес Франция изглежда има с какво да се похвали.

Втората най-силна икономика в еврозоната изпреварва своя съсед и региона като цяло, избягвайки негативните ефекти от търговските войни и отслабващото глобално търсене, пише The Economist.

До голяма степен успехите се дължат на реформите, предприети от президента Еманюел Макрон. Сред ключовите стъпки бяха понижаването на данъчната тежест и намаляването на експортната зависимост.

“Ако говорим за икономическа политика, Франция се нарежда сред най-добрите примери. И в Германия в началото на XXI век, и във Франция в момента трудовият пазар се оказва “ключа” за подобряването на показателите във всички икономически сектори”, казва икономистът на Berenberg Флориан Хенсе.

Събуждането на френската икономика на фона на заплашената от рецесия Германия дава на Макрон и много силни политически козове. Той има шанса да наложи на Брюксел своите възгледи за развитието на Европейския съюз, включително за по-активна индустриална политика, създаване на “корпоративни шампиони”, които да се конкурират с американските и китайските гиганти, както и за по-широко споделяне на ресурсите между отделните държави в Общността.

Френският президент вече постигна известни успехи в тази посока, договаряйки основните параметри на бъдещия бюджет на еврозоната. Те може и да не отговарят на първоначалните амбиции, но са достатъчни, за да вдъхнат самочувствие на френските политици, които вече не се притесняват да изнасят икономически “лекции” на своите германски колеги.

През третото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт на Франция отчита по-силен ръст от очакваното (0.3%), а основният двигател е вътрешното търсене.

Страната привлича все повече чуждестранни инвестиции, а местните компании продължават да увеличават вложенията си, тъй като не са изложени в толкова голяма степен на глобалните рискове, колкото германските си конкуренти. Броят на френските стартъп компании достига рекордни равнища.

Според главния икономист на Axa Жил Моес монетарните стимули на Европейската централна банка също играят важна роля, защото във Франция делът на инвестициите, които се финансират със заемен капитал, е доста по-висок, отколкото в Германия.

Това е стратегия, която може да донесе дивиденти и в дългосрочен план, тъй като ниските лихви се очаква да се запазят за продължителен период от време.

Защо Европа иска Германия да Еврозоната има проблем - най-голямата икономика във валутния съюз, Германия, е на ръба на рецесията

Но въпреки успехите от последните няколко месеца, Париж все още има да извърви дълъг път, преди да може реално да застраши лидерската позиция на Берлин. Растежът до голяма степен е подкрепен от огромния и скъпоструващ държавен сектор.

Във Франция публичните разходи формират 56% от икономиката, докато в Германия този дял е около 45 на сто. В резултат на това френският държавен дълг надхвърля 100% от БВП.

Безработицата постепенно се понижава, но все още равнището ѝ е над два пъти по-високо от това в Германия и малко над средното за еврозоната.

Френското правителство посочва качеството на работните места като едно от основните доказателства за успеха на реформите. След промяната на закона, който според Макрон ограничаваше гъвкавостта на компаниите и ги спираше да наемат нови хора, постепенно се увеличава делът на позициите с дългосрочни трудови договори.

Френският президент вече преполови своя петгодишен мандат, но все още не мисли да спира с реформите. В началото на ноември той обяви промени в механизма за отпускане на помощи за безработица, които имат за цел да стимулират хората да търсят работа и да накарат работодателите да предлагат дългосрочни трудови договори.

Макрон се готви и за цялостно преструктуриране на френската пенсионна система, което на теория би трябвало да осигури по-висока мобилност на служителите и в държавния, и в частния сектор.

Правителството планира нови данъчни облекчения за компаниите, които произвеждат във Франция, както и ключови промени в стратегическите сектори, зависими от държавните инвестиции.

“Нищо не може да ни спре по пътя към трансформирането на страната. Еманюел Макрон беше избран точно за това”, заяви преди месец финансовият министър Бруно льо Мер.

Засега изглежда, че политиките на френския лидер дават резултат. Тепърва обаче предстои те да бъдат подложени на теста на времето и да докажат дългосрочния си ефект.