Пътят на коприната: Веригата за доставки на древния свят

7604
Пътят на коприната: Веригата за доставки на древния свят

© Pixabay

Транспортният коридор, свързващ Източна Азия с Европа още от античността, е известен като Пътят на коприната. Този "прякор" му е даден през 1877 г. от германския географ Фердинанд Фрайхер фон Рихтхофен, който изследвал процъфтяващата търговия между Китай и Римската империя.

Пътят на коприната обаче представлявал много по-широка мрежа от сухопътни "артерии", през които преминавали ключови доставки на различни продукти и суровини и от които зависели веригите за доставка (ако трябва да използваме този популярен термин от нашето съвремие) на древния свят.

По тези пътища се обменяли не само стоки, но и идеи, култура, технологични иновации, вярвания и дори болести, както става ясно през 14-и век при разпространението на Черната чума.


Пътят на коприната изпълнявал ролята си на основен транспортен коридор за Европа и Азия чак до 17-и и 18-и век, когато корабите изместили керваните като основните инструменти на международната търговия.

Ето кои са били някои от ключовите продукти, които са се търгували по Пътя на коприната през вековете:

Коприна

Коприната, на която е кръстена най-натоварената пътна артерия в античността, започва да се произвежда в Китай още в началото на третото хилядолетие преди Новата ера. Тя е била идеалната стока за международна търговия, тъй като е била изключително ценна и, в същото време, достатъчно лека.

Римският елит ценял копринените изделия като предмети на лукса и като символи на високия социален статус. Копринените одежди са били много повече от обикновени дрехи.

В будистката култура от коприна са се произвеждали ритуални атрибути, както и платната на художниците.  В някои търговски региони на Китай коприната е изпълнявала ролята на платежно средство и дори част от данъците по времето на династията Тан между 7-и и 10-и век са се събирали в натура под формата на копринени тъкани.

Коне

Конете са опитомени за първи път в степите на Централна Азия около 3700 година преди Новата ера. Те са използвани за транспорт от номадските племена, населявали териториите около Китай, Индия, Персия и Средиземноморието.

С развитието на аграрните общества ролята на коня се променя и той става ценен инструмент както за транспорт, така и за много други дейности, включително и военни.

Всъщност размяната на коприна срещу коне е една от най-популярните сделки, които са се сключвали по Пътя на коприната през вековете. Китайските търговци предлагали своите ценни платове на монголските и тибетските скотовъдци в замяна на добре гледаните им животни.

Хартия

Хартията е изобретена в Китай през втори век от Новата ера. Първоначално тя се използва най-вече в Азия, благодарение на разпространението на будизма. През 751 г. тя навлиза и в мюсюлманския свят след сблъсъка на арабските войски с Китайската империя.

Тогава се появява и първата фабрика за хартия в Багдад, откъдето суровината навлиза в Египет, Северна Африка и Испания. В Европа първите хартиени свитъци започват да се използват през 12-и и 13-и век.

При пътешествията си по Пътя на коприната търговците носели със себе си хартиени документи, които се зползвали точно както съвременните международни паспорти и визи. Другият ключов принос на хартията за развитието на световната цивилизация е нейната роля като носител на религиозните текстове.

Най-дългите войни в човешката история Войни се водят откакто хората са създали първите си оръжия

 

Подправки

Екзотичните подправки от региона на Източна и Южна Азия, като канелата от Шри Ланка и касията от Китай били едни от най-търсените стоки в международната търговия. Транспортирането им се осъществявало не само по Пътя на коприната, но и през пристанищата на Индонезия, Индия и Арабския полуостров.

Те били ценни не само от кулинарна гледна точка, но и заради приложението им в медицината и религиозните ритуали.

За разлика от коприната, която можела да се произвежда навсякъде, където се отглеждат копринени буби, някои от най-ценните подправки се добивали от растения, които можели да виреят само на определени места. А това значително повишавало цената им.

Нефрит

Много преди съществуването на Пътя на коприната Китай търгувал със своите западни съседи по т. нар. Нефритен път.

Нефритът е зеленикав минерал, който имал важна роля в китайската култура и ритуали. До известна степен той предшествал златото като "универсална" ценност в античния свят. През петото хилядолетие преди Новата ера запасите от нефрит в Китай намалели и за местните владетели въпросът за установяване на търговски връзки със съседите придобил ключово значение.

По-късно търговията с нефрит продължила да се развива и била "интегрирана" в транспортните мрежи около Пътя на коприната, заедно с други скъпоценни камъни като перлите.

Стъкло

Много европейци смятат, че повечето стоки пътували по Пътя на коприната от изток на запад, но всъщност търговията била двупосочна.

При археологически разкопки в Китай, Корея, Тайланд и Филипините са открити различни стъклени предмети, идващи от Римската империя. По всяка вероятност те са били притежания на местния азиатски елит.

По всяка вероятност те са били разменени срещу копринени изделия, които пък са били изключително ценни за римската аристокрация.

Как река Нил създаде египетската цивилизация?Древногръцкият историк Херодот казва за египтяните, че


Кожи

Тайгата обхваща необятните вечнозелени горски масиви, които се простират от Сибир до Европа и продължават на територията на Северна Америка.

В античността и средновековието тези гори са привличали приключенски настроените трапери, които събирали кожи от лисици, норки, бобри и други животни. Тези кожи били изкупувани от китайските и европейските аристократи.

Някои от най-могъщите владетели в Средновековието, включително и монголския обединител Чингиз Хан, сключили първите си важни политически съюзи именно с дарове от скъпи кожи.

Тази търговия се запазва дори и след като Пътят на коприната губи значението си като ключов търговски коридор за сметка на морските пътища.

Роби

За съжаление, търговията с роби била един от най-процъфтяващите "бизнеси" по Пътя на коприната. Тя е и една от най-мрачните му страни.

Воюващите армии често взимали със себе си военнопленници, които след това продавали на търговците, а те, от своя страна, търсели купувачи в богатите пристанища и столици от Дъблин на запад до Шандонг на изток.

Робите често попадали в кралските дворове като шутове, готвачи, слуги или евнуси.

Повечето историци обаче отбелязват, че търговията с роби, макар и да била широко разпространена в Евразия в античността и средновековието, тя не е била основен икономически източник, в какъвто се превръща по време на колонизацията на Новия свят по времето на Ренесанса и Индустриалната революция. 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg