Новинарските заглавия напоследък обрисуват картина на световен скок в цените на храните, пише Джим Джубак в MSN Money.

През последните няколко седмици в Алжир имаше бунтове, породени от цените на захарта и пшеницата. Правителството на Мексико купи царевични фючърси, за да хеджира срещу нарастващите цени на традиционните мексиканските царевични питки. Индийският министър-председател Манмохан Сингх пък беше принуден да уреди внос на лук от врага Пакистан. При посещение на супермаркет във Вътрешна Монголия, министър-председателят на Китай Вън Дзябао обеща на купувачите, че правителството ще контролира инфлацията при храните, която в момента надхвърля 11% годишно.

Нещата вървят към времето от 2008 г., когато нарастващите цени на храните породиха бунтове по целия свят. Според индекса на храните на Организацията за прехрана и земеделие към ООН, цените на ключови храни като пшеница, царевица и ориз са нараснали с 26% за периода юни-ноември и са на рекордно високите нива от 2008 г.

Това, което светът наблюдава днес, не е аномалия, според автора. Върховете от 2008 и 2010 не са някакви необичайни събития, причинени от случайното съвпадение на лошо време и ужасни (но често срещани) управленски решения за трупане на ключови зърнени култури чрез забрани за износ. Тези пикове наистина са екстремни, но дългосрочната тенденция при цените на храните е нагоре. Аномалията в случая е отстъпването от върховите нива от 2008 г., тъй като потребителите затягаха коланите в отговор рецесията.

Ако световната икономика не изпадне отново в рецесия, възходящата тенденция при цените на храните ще продължи, според Джубак. Силите, които тласкат цените нагоре, са прости и значителни, а отговорите на правителствата, които биха могли да смекчат тренда са прекалено ограничени. Ако сте дългосрочен инвеститор, ръстът в цените на храните е един от най-безопасните трендове, в които бихте могли да инвестирате.

Това обаче е и един от разочароващите трендове, защото е трудно да се намери компания, свързана с хранителния сектор, чиито позиции ще й позволят да се възползва от нарастващите цени.

Търсенето на основните зърнени храни, например, се очаква да нарасне с 2% през 2011 г. Откъде обаче идва това търсене? По-голямото население на света със сигурност допринася, но нарастващите доходи по света също играят роля. С нарастването на доходите, дори и хората с по-скромни възможност ядат повече месо.

Вече има и конкуренция за зърно, използвано за производство на енергия. От Международния валутен фонд са изчислили, че 70% от ръста в цената на царевицата през 2008 г. се дължи на търсенето на царевица за производство на етанол.

Решението на всичко това изглежда просто. Да се отглеждат повече храни. Нарастването на хранителното предлагане обаче не е лесно. Първо, светът не произвежда никаква допълнителна земеделска земя. Всъщност, светът губи такава земя всяка година поради различни причини като опустяване и урбанизация.

Второ, докато увеличаването на производителността на голяма част от селскостопанската земя в света е възможно, има несъответствие в по-голяма част от света между цената на това, което трябва да се вложи за увеличаването на производителността (по-добро семе, повече торове, по-добро напояване) и възможността на фермерите да плащат за тях.

Трето, много от най-евтините и най-лесните начини за увеличаване на продуктивността вече са достигнали своя лимит, като се има предвид отсъствието на инвестиционен капитал. Например, евтините методи на напояване са изчерпали водата в много селскостопански райони в Индия, като в същото време, в почвата вече има почти токсични нива на соли от използваните торовете. Всичко това със сигурност е поправимо, но по-дълбоките кладенци, капковото напояване и възстановяването на почвата изискват инвестиции, които повечето фермери в региона не могат да направят.

Четвърто, глобалните климатични промени правят времето по-трудно предвидимо.

За да видите как изглежда всичко това от инвестиционна гледна точка, можете да го разделите на две части. Първо, ръстът в цените на храните означава, че фермерите ще отчитат по-голяма печалба (тя обаче ще е несправедливо разпределена по света), която след това ще могат да инвестират в отглеждането на още храни. Второ, потребителите и компаниите, които им доставят храните, ще търсят начини да намалят разходите си.