Последен шанс за САЩ и Китай: Защо срещата Байдън-Си може да промени света
Предстоящата среща на високо равнище между Джо Байдън и Си Дзинпин в рамките на Азиатско-тихоокеанската икономическа конференция ще бъде решаващ момент в отношенията между САЩ и Китай, пише в анализ по темата CNBC.
Дипломацията на двете световни сили днес е изправена пред повече предизвикателства, отколкото за последните две десетилетия.
Държавите са въвлечени в дългосрочно съревнование за глобално надмощие, като всяка от тях цели да определя правилата, нормите и стандартите на международната система в обозримо бъдеще.
Въпреки това, широк спектър от глобални заинтересовани страни, включително големи и малки държави, инвеститори и корпорации, желаят тези големи сили да проучат възможностите за сътрудничество при решаването на редица глобални въпроси, като например контрола на ядрените оръжия, изменението на климата и регулирането на изкуствения интелект.
Неотложният въпрос е дали двамата лидери ще могат да намерят ефективен баланс между дългосрочната си стратегическа конкуренция и нарастващата необходимост от управление на отношенията. Трябва да възстановят и основните навици за сътрудничество, за да се справят с възникналите екзистенциални предизвикателства.
Докато САЩ подчертават необходимостта от това равновесие, Китай се колебае дали да възприеме напълно идеята за едновременна конкуренция с предпазни бариери и сътрудничество в областите на общи интереси и заплахи.
Засега има индикации, че Китай може би е все по-възприемчив към тази концепция, но резултатът от срещата между Си и Байдън ще бъде от ключово значение за определянето на това дали двете сили са на път към "приспособяване", което може да установи необходимите граници, за да се предотврати прерастването на конкуренцията в конфликт, като същевременно активно се търсят пътища за сътрудничество по неотложните глобални предизвикателства.
От съществено значение е САЩ и светът да признаят, че Китай играе важна роля в определянето на хода на тези отношения. Макар че САЩ обичат да поемат ролята на "решаващ фактор", от това схващане трябва да се разсее и да се признае отговорността на Китай за формирането на сложната динамика на тези отношения.
В миналото Китай е прекъсвал редовния диалог, особено дискусиите между военните, за да изрази недоволството си от действията на САЩ. Този модел е очевиден през годините, особено по отношение на тайванския въпрос, допълва в анализа си CNBC. Срещата между Си и Байдън предлага идеална среда за САЩ и Китай да се върнат към рамката за сътрудничество, възникнала на срещата на Г-20 в Бали миналата година.
Признаци на напредък се появиха след поредица от летни дипломатически инициативи, включително посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Китай и последвалите посещения на високо равнище на служители като министъра на финансите Джанет Йелън, пратеника по въпросите на климата Джон Кери и министъра на търговията Джина Раймондо.
Дори сенаторът Чък Шумър, известен като "ястреб" по отношение на Китай, ръководи двупартийна делегация в Китай, което отразява желанието да се регулират отношенията, белязани от разногласия за правата на човека, търговията и военното развитие на Китай.
Нещо повече, неотдавнашното пътуване на губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм внесе оптимизъм за възможно сътрудничество в областта на изменението на климата, поне на поднационално равнище.
Макар че дипломатическите отношения отбелязват известно подобрение, предизвикателства като китайските военни маневри в близост до въздушното пространство на Тайван, подкрепата за руското нахлуване в Украйна, ранните изявления за войната в Израел и Газа, в които не се споменава насилието, извършено от Хамас, и не се споменават заложниците, повишеното напрежение в Южнокитайско море и кампанията за натиск върху западните предприятия, работещи в Китай, хвърлят сянка върху дългосрочния потенциал за сътрудничество.
Тези сложни ситуации подчертават важността на предстоящата среща на върха между двамата лидери и необходимостта да се покаже, че двете сили могат да издържат на отделни действия или конкурентни ходове, без да се дестабилизират цялостните отношения, допълва CNBC.
Срещата в Сан Франциско трябва ясно да декларира пред света, че и двете страни могат да бъдат рационални и практични ръководители на двустранните си отношения, като същевременно демонстрират ролята на отговорни и стабилни световни сили в един все по-несигурен свят. Те трябва да признаят общите предизвикателства и да търсят нови области на сътрудничество, като същевременно вземат предвид приоритетите на съюзниците, компаниите и инвеститорите, които изискват балансиран и нюансиран подход към отношенията между САЩ и Китай.
На този фон, редица американски компании горещо се стремят към стабилни двустранни отношения, тъй като вярват, че това може да помогне за намаляване на геополитическите рискове. Сред тях са гиганти като Apple, Nike и Caterpillar, които заемат уникална позиция, тъй като са силно зависими от китайския пазар, формиращ значителен дял от приходите им и стабилно позициониран в основата на прогнозите им за растеж. За тях Китай не е само колосален потребителски пазар, а производствен епицентър с рентабилна инфраструктура.
Една конструктивна промяна в двустранните отношения би могла да доведе до по-голям достъп до пазара и по-малко регулаторни пречки, като по същество проправи пътя на тези компании към разширяване на техния потенциал в Китай. За марки като Apple и Nike ролята на китайските потребители е от ключово значение. Подобряването на геополитическата обстановка не само спомага за по-доброто възприемане на чуждестранните марки в Китай, но и има потенциала да намали националистическите настроения сред потребителите.
Освен това засиленият диалог между САЩ и Китай би могъл да осигури съществена яснота относно дългосрочната политическа и икономическа траектория на Китай и неговия ангажимент да приема чуждестранни предприятия и инвеститори без предубеждения. Това ниво на прозрачност е от първостепенно значение за вземането на информирани корпоративни решения. Наличието на неясноти в тези области може да доведе до предпазливи инвестиции и да попречи на стратегическото планиране.
Ако Китай наистина се стреми да привлече повече чуждестранни инвестиции, като същевременно предотврати напускането на международни компании, той трябва да предложи нещо повече от обикновена реторика, за да покаже, че е "отворен за бизнес".
Необходимо е да се предприемат конкретни политически действия - политики, които създават сигурна и безопасна, прозрачна и справедлива бизнес среда. Това изисква по-силни гаранции за интелектуална собственост, намаляване на регулаторните пречки, равнопоставено третиране на чуждестранните и местните компании и прекратяване на произволните задържания и забрани за напускане на страната, наложени на чуждестранни компании и техните служители.
Подобна промяна към стабилност е не само от полза за тези корпорации, но и може да укрепи цялостните двустранни отношения между двете държави. В голямата схема това е катализатор за взаимен икономически растеж и сътрудничество и повече глобална стабилност, допълва в анализа си CNBC.
Това е залогът. Срещата на върха може да се окаже последният шанс за стабилизиране на отношенията, като покаже на вътрешните граждански общества и на глобалните заинтересовани страни, че е възможно да се създаде работещарамка за управление на китайско-американските отношения.
Двамата лидери следва да се възползват от тази възможност, преди поредица от потенциално дестабилизиращи събития през 2024 г., като изборите за президент на Тайван и САЩ.
Срещата в Сан Франциско е реален шанс да се предефинира призмата за отношенията между САЩ и Китай, като се постигне баланс между конкуренцията и сътрудничеството с цел по-предвидимо и стабилно бъдеще, което да подпомогне световната икономика и решаването н многобройните глобални предизвикателства, вместо да ги изостря, допълва в заключение CNBC.