Русия днес: Изборите наближават, цените се покачват
За Даря Степанова, майка на две деца, която живее в малък град в източната част на планината Урал, рязкото покачване на цените на всичко - от бебешки храни до памперси - е принудило семейството ѝ да намали повечето допълнителни разходи, както и да спре да се храни навън.
Степанови са едно от милионите руски семейства, които са принудени да редуцират разходите си поради значителните промени, наложени на руската икономика от войната в Украйна и безбройните санкции, наложени от Запада, пише в свой анализ Reuters и разказва:
„34-годишната Степанова, петгодишният ѝ син и новороденото ѝ дете се опитват да свържат двата края с 50 000 рубли (550 долара) на месец, които печели съпругът ѝ Сергей. Затова тя постоянно сравнява цените в търсене на най-изгодните оферти“.
"Виждам как всичко е поскъпнало само за пет години", казва Степанова пред информационната агенция в апартамента си в Средноуралск, град на брега на езерото Изет, на около 25 км северно от уралския град Екатеринбург и на 1400 км източно от Москва. "Преди можеше лесно да си купиш храна на стойност хиляда рубли за три-четири дни, а сега, когато отидеш в магазина, хиляда рубли са нищо - можеш да си купиш само храна за ежедневни нужди като прясно и кисело мляко, хляб и това е всичко."
По думите ѝ за петте години, откакто се е родило първото ѝ дете, бебешкото мляко е поскъпнало четири пъти, а цената на детските колички се е утроила до 60 000 рубли. Цените на пелените за еднократна употреба и бебешките храни са се увеличили поне два пъти, казва тя.
Доходите на семейството обаче не са се увеличили, а рублата е поевтиняла спрямо щатския долар от февруари 2022 г. насам, когато руските войски нахлуха в Украйна, което оскъпява вносните стоки.
Тази ситуация ще определя живота на милиони руски избиратели преди изборите през 2024 г. Очаква се Путин да се кандидатира на изборите през следващата година - ход, който при успех ще го задържи на власт поне до 2030 г.
Руска икономика
След нахлуването в Украйна Западът наложи най-строгите си санкции срещу Русия в опит да подкопае нейната икономика и да принуди Путин да промени курса си.
Но Русия, която е най-големият износител на природни ресурси в света, продължава да продава петрола си на световните пазари, а правителството увеличава военните си разходи до рекордни нива за постсъветското време, като същевременно производството на оръжия в страната нараства, както и заплатите на наемните войници, готови да се бият във войната на Путин.
Международният валутен фонд прогнозира растеж на Русия от 2,2% през тази година - по-бърз от този на САЩ и еврозоната, въпреки че понижава прогнозата си за 2024 г. до 1,1 %.
Когато Путин идва на власт през 1999 г., номиналният брутен вътрешен продукт на Русия е едва 210 млрд. долара след десетилетие на хаос и свиване, но до 2013 г. страната се превръща в икономика на стойност 2,3 трилиона долара. Миналата година номиналният БВП е 2,2 трилиона долара.
Основната инфлация в Русия през 2022 г. е 11,9%, а за тази година прогнозата е за 7,0-7,5%. Най-малко 15,7 млн. души живеят под прага на бедността от 14 375 рубли (157 долара) на месец, според официалната статистика.
Игор Липиц, руски икономист, коментира пред Reuters, че официалните руски данни за равнището на бедност са нереални, както и за цялостната картина на руската икономика.
"Реалното положение е лошо", казва Липиц, като добавя, че вижда като минимум стагнация и сериозно влошаване на икономическото състояние след президентските избори през март. "Голяма част от руското население има много ниски заплати."
Той посочва също така, че около 20 млн. души в Русия живеят в бедност или на ръба на бедността и че много от тях са задлъжнели на фона на лихвените проценти на Централната банка от 15%. Много икономисти смятат, че рублата може да падне още след изборите.