С всеки изминал ден студът обгръща Европа. Икономиката се свива. Жителите са неспокойни. Когато се потърси отговор за случващото се, може да се прочете следното: Обвинете Америка, пише Politico.

Според изданието хвърлянето на вината зад Атлантическия океан отдавна е любима тактика за отвличане на вниманието на европейските политически елити, когато нещата на Стария континент започнат да стават опасни.

Независимо дали става въпрос за войната в Украйна или природни бедствия, Америка неизбежно е виновникът. Сега европейските власти се опитват да обвинят алчните американци за сегашната криза на континента.

Въпреки това, ако се замислите, трезвата преценка показва, че най-много от войната печелят САЩ. Те продават повече газ и на по-високи цени. Продават и повече оръжие, казва високопоставен европейски служител.

Когато обаче обвинителят е анонимен, трезвият поглед не е нещо несъмнено.

Като оставим настрана факта, че Украйна щеше да рухне преди месеци, ако САЩ не се бяха намесили, прякото въздействие на войната на Русия върху американската икономика от 26 трилиона долара от продажбата на природен газ и оръжие е капка в морето, пише Politico.

От една страна, САЩ изнасят по-малко от 10% от производството на природен газ. През 2021 г. стойността на този износ беше около 27 милиарда долара. Докато европейците са разбираемо разстроени, че цените на газа са четири пъти по-високи от тези в САЩ, никой не им е казал да станат зависими от руския газ или да изключат перфектно работещите атомни електроцентрали (всъщност Вашингтон им казваше години наред да не го правят).

Кристалина Георгиева: Фед трябва да продължи с увеличението на лихвитеДанните за инфлацията в САЩ и Европа все още са твърде високи и към този момент ни казват: твърде рано е да правим крачка назад, казва Георгиев

Обвинението за предполагаемо военно печалбарство от оръжия е не по-малко кухо. От приблизително 30 милиарда долара военна помощ, предоставена досега от САЩ на Украйна, по-голямата част от оборудването е дарено. Докато американските отбранителни изпълнители могат да се възползват от подмяната на запасите и от по-голямото търсене на оръжия сред съюзниците от НАТО, същото трябва да се случи и с европейските им колеги.

И тук идва проблемът. И европейските, и американските компании може да се възползват, но не го правят. Причината за това е, че Старият континент не е инвестирал достатъчно в своята отбранителна индустрия.

Първият пример идва от Германия. Неотдавна страната реши да закупи американски изтребители F-35, ръководейки се от простия факт, че няма европейски алтернативи. План от Франция, Германия и Испания за разработване на „бъдеща бойна въздушна система“ беше измислен през 2001 г., но все още не е осъществен на фона на постоянни вътрешни борби. Политическата съпротива в няколко европейски държави срещу износа на оръжия допълнително спъна оръжейната индустрия в региона. Вземете основния боен танк Leopard 2, произведен от германската Krauss-Maffei и считан от мнозина за най-добрия в света. Въпреки тази репутация, германците загубиха от Южна Корея, когато съюзникът на НАТО Полша наскоро поръча близо 1000 нови танка.

Докато цената е един фактор, политическата несигурност е друг, казва човек, запознат с решението, цитирайки решението на Берлин да блокира продажбата на изведени от експлоатация бойни машини на пехотата и бойни танкове на Украйна.

В момента един от основните проблеми на Европа със САЩ е т.нар. набор от зелени субсидии, въведени от администрацията на Байдън, които облагодетелстват американските компании. По този повод Еманюел Макрон е на посещение в САЩ, за да постигне смекчаване на разпоредбите в Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на Байдън - широкообхватна законодателна инициатива, обхващаща всичко от климата до здравето. Европейски служители го описват като превъплъщение на Закона Смут-Хоули, митнически тарифи във Вашингтон, въведени през 1930 г., които историците обвиняват за влошаване на Голямата депресия. Европейците се страхуват от щедрото „Made in U.S.A.“, тъй като субсидиите ще подкопаят тяхната индустрия и заплашват с търговска война.

Междувременно европейските правителства не могат да накарат собствените си компании да инвестират на родна земя. Те са се съсредоточили върху субсидирането на сметките за газ на домакинствата, отколкото да помогнат на индустрията в региона да преодолее кризата.

Мохамед А. Ел-Ериан: Светът е в разгара на дълбока икономическа промянаСветът не просто е на ръба на нова рецесия. Той може да преживее големи структурни и дългосрочни промени

„Европа не е конкурентоспособна в много области, особено що се отнася до разходите за електричество и газ“, казва Томас Шефер, който управлява марката Volkswagen, в публикация в социалните медии, критикуваща индустриалната политика на Европа.

„Ако не успеем бързо да намалим цените на енергията в Германия и Европа, тогава инвестициите в енергоемко производство или в нови фабрики за батерийни клетки в Германия и в целия ЕС вече няма да бъдат осъществими“, допълва той.

“САЩ следват масивна индустриална политика с протекционистични тенденции“, каза миналата седмица пред Die Welt Ларс Клингбайл, сълидер на социалдемократите на германския канцлер Олаф Шолц.

По думите му, икономическата политика на САЩ не би трябвало да е насочена към европейците.

Тъжната реалност е, че администрацията на Байдън вероятно дори не е взела предвид Европа, когато е взела решение за субсидиите. Само този факт трябва да накара европейците да се замислят. Въпросът не е, че Европа няма значение за САЩ, а по-скоро, че няма толкова голямо значение, колкото европейците биха искали да вярват.
Що се отнася до иновациите, Европа е пустиня. Няма европейски Apple, Google или Tesla. Всъщност пазарната стойност на Tesla е четири пъти по-висока от цялата германска автомобилна индустрия. Ето защо е трудно да не се заключи, че вината на Европа всъщност е свързана с нещо друго - завистта, пише Politico.

САЩ момента никога преди не са били по-силни по отношение на военната си мощ или икономическите си мускули. Междувременно Европа стана по-зависима от САЩ, отколкото е била след Студената война, обстоятелство, което подхранва както недоволството, така и играта на обвиняване.

В Германия книга, озаглавена “Ami, It’s Time to Go!” (Ami е немски жаргон за американците) се превърна в бестселър. Авторът ѝ - Оскар Лафонтен, е бивш министър на финансите. Някога той е ръководил социалдемократите.

„Трябва да се освободим от настойничеството на САЩ“, пише Лафонтен, описвайки Америка като корена на повечето злини и твърдейки, че Европа трябва да проправя своя собствен път. Съдейки по миналия век, европейците биха постъпили мъдро да го игнорират и да приемат, че само себе си могат да обвинят за сегашното си неразположение.