Божественият статут на кравите в Индия се оказва заплаха за млечната индустрия в страната, която генерира над 80 милиарда долара годишно, пише Bloomberg.

Вълната от насилие срещу фермерите в страната взе 11 жертви само миналата година, а индуисткото религиозно мнозинство се ползва с подкрепата на управляващата националистическа партия на премиера Нарендра Моди.

В покрайнините на индийската столица Ню Делхи има изграден старчески дом, който предлага безплатна храна и настаняване, разполага със собствен медицински център и персонал от 300 души, готови да се погрижат за всяка нужда на неговите обитатели. А те са... крави.

Комплексът Шри Кришна Гаушала се простира върху площ от 15 хектара (150 000 квадратни метра) и оперира с годишен бюджет от 150 милиона рупии, които се равняват на почти два и половина милиона щатски долара.

Това е едно от хилядите сиропиталища за стари, болни и изоставени крави в Индия. Техният брой се увеличи рязко през последните няколко месеца, след като през май миналата година правителството на Моди забрани търговията с крави, предназначени за клане, на всички животински пазари в страната.

В индуизма кравата се приема за свещено животно. След победата на Моди и неговата националистическа формация Бхаратия Джаната през 2014 г., част от фанатизираните религиозни общности почувстваха прилив на смелост и започнаха да организират силови групировки за защита на животните.

От тогава насам нападенията срещу фермери стават все по-често явление. 11 души са загинали при подобни инциденти само през 2017 г. Понякога войнстващите банди нападат хора и ферми, дори само ако заподозрат, че има вероятност някой да посегне на крава.

Премиерът Нарендра Моди публично осъди актовете на насилие, но въпреки това фанатиците нямат намерение да се отказват от тези практики.

И въпреки че Върховният съд на Индия отказа да признае забраната за търговия с животни, предназначени за добив на месо, много от въпросните крайни религиозни групи я прилагат силово на регионално равнище. Много индийски щати имат собствени разпоредби против клането на крави, а някои от тях затегнаха правилата.

Засегнати се оказват не само кланиците и кожарските работилници - лишени от възможността да превърнат своите непродуктивни животни в хамбургери, говедовъдите нямат стимул да увеличават стадата си, което пък поставя под заплаха правителствената цел за разширяване на млекодобива.

Индустрията генерира оборот от 5.3 трилиона рупии (малко над 83 милиарда долара), което поставя Индия на първо място в световната класация на млекопроизводителите, пред Европейския съюз и Съединените щати. С развитието на икономиката нараства и вътрешното търсене - потреблението на мляко в Индия расте с по 4.3% средно на година.

Очаква се през 2020 г. продажбите на мляко и млечни продукти да достигнат над 10 трилиона рупии (158 милиарда долара), което би било почти двойно повишение спрямо отчетените през 2015 г. 5.26 трилиона.

В сегмента на предлагането обаче ситуацията далеч не е толкова оптимистична. 70-те милиона малки ферми, които всъщност са гръбнакът на индийската млечна индустрия, изпитват сериозни проблеми, а заедно с тях и мултинационалните компании, които купуват продукцията им.

Френската Danone например обяви, че затваря производствените си мощности край Делхи и напуска индийския пазар на пресни млечни продукти, за да се фокусира върху по-печелившата част от бизнеса си - хранителните добавки и детските храни.

Правителството пък се намира по средата на своята тригодишна програма за подкрепа на млекопроизводството. Предвидени са 126 милиона долара, с които да се подобрят генетичният материал и здравните грижи за животните, както и да се оптимизират приходите и разходите на животновъдите. Изстъпленията на религиозните фанатици обаче поставят това амбициозно начинание под заплаха.

От друга страна, забраната за търговия с крави, предназначени за клане, лишава фермерите от потенциален приход в размер на 250 милиарда рупии (почти 4 милиарда долара) и води до ръст на изоставените животни с 20 милиона годишно.

Проблемите не са само за кланиците, а и за фермерите, които на практика не могат да транспортират кравите си от едно място на друго. Според последните законови разпоредби, всеки, който се отнася грубо със свещените животни, може да попадне в затвора.

"Кравите не се търсят на пазара, а ако просто ги изоставим на пътя, те започват да унищожават насажденията. Загубата е пълна", казва 62-годишният животновъд Пуранмаси Верма от Утар Прадеш, който притежава две крави и три бивола, но възнамерява да премине изцяло към отглеждането на биволи.

Причината е, че след въведените от правителството ограничения тези животни вече заемат дял от над 50% в производството на мляко в Индия. Освен че нямат свещения статут на кравите, те понасят по-добре тежките метеорологични условия, като жегата и високата влажност.

Проблемът е, че млеконадоят на една биволица е около 5 килограма и 200 грама дневно - с 25% по-малко, отколкото на една крава от смесена порода, каквито се срещат най-често в Индия, и пет пъти по-малко от американските крави, които дават по 28 литра на ден. Биволското мляко обаче е с много по-висока масленост от кравето, поради което се продава на по-висока цена.

Тоест, религиозният фанатизъм не е единствената причина, поради която фермерите се преориентират към отглеждането на биволи. "Много от тях го правят от чисто търговски съображения", казва Р. С. Соди, управляващ директор на Gujarat Cooperative Milk Marketing Federation, който е най-големият млекопроизводител в Индия.

Така биволите лека-полека завземат бизнеса, а все повече крави се оказват в “пенсионна възраст“. В края на миналата година правителството на Индия започна организацията на национално преброяване на свещените животни и прие програма за увеличаване на кравешките "старчески домове".

От 2011 г. насам техният брой е нараснал с над 5000. Само в Шри Кришна Гаушала пребивават над 8 100 рогати обитатели, които разчитат на щедростта на управляващите и ревностните вярвания на индуистите.

"Това правителство наистина вярва, че кравата е наша майка. Ако нямаме достъп до държавно финансиране, не бихме могли да получим подкрепа от друго място", казва 81-годишният управител на "хотела" Чаганлал Гупта.

И докато кротките рогати животни се радват на спокойни старини, представителите на индийската млечна индустрия се подготвят за все по-големи изпитания в бъдеще.