Турция е спестила $2 млрд. от внос на руски петрол въпреки санкциите
Турция и нейни компании са спестили около 2 млрд. долара от сметките за енергия през 2023 г., като са увеличили вноса на руски петрол и рафинирани продукти с отстъпка.
Това показва изчисление на Reuters, базирано на данни на LSEG и оценки на търговци, а Анкара продължава да купува повече руски петрол, въпреки западните санкции, допълва агенцията.
Турция се превърна в най-големия вносител на руски газ и петролни продукти, след като нахлуването на Русия в Украйна накара европейските държави да спрат вноса им.
Китай и Индия внасят по-големи обеми от Русия, отколкото Турция, но близостта на Анкара до руските пристанища означава, че тя спестява повече от другите купувачи благодарение на по-евтиния превоз, отбелязва Reuters.
Доставките на руски суров петрол Urals за Турция са се увеличили до исторически максимум от 400 000 барела дневно през ноември 2023 г., което представлява около 14% от общия износ на руски петрол по море миналия месец, сочат данни на LSEG и изчисления на агенцията.
Руското министерство на енергетиката отказа да коментира. Министерството на енергетиката на Турция, Turpas и рафинерията STAR не отговориха на запитванията за коментар.
Доставките за Турция се очаква да нараснат още повече през следващите месеци, след като частният руски производител на петрол Lukoil подписа споразумение с азербайджанската компания SOCAR за рафиниране на до 200 000 барела дневно от нейния петрол в турската рафинерия STAR на Socar, съобщиха търговски източници.
В допълнение към нарастващите доставки на суров петрол, вносът на руско дизелово гориво, мазут, гориво за реактивни двигатели и корабно гориво в Турция е скочил с 200% през периода януари-ноември 2023 г. до около 0,29 млн. барела на ден.
За периода януари-ноември 2023 г. Русия е доставила на Турция 13 млн. тона дестилати, включително 8,6 млн. тона дизелово гориво със свръхниско съдържание на сяра (ULSD 10ppm), в сравнение с 4,3 млн. тона дестилати, включително 3,2 млн. тона ULSD за същия период на 2022 г., сочат данни на LSEG и търговци.
Според търговците, Турция е плащала между 25 и 150 долара по-малко за тон (3,3-20 долара за барел) руски дизел тази година в сравнение с цените на подобни класове в Средиземноморието.
За суровия петрол тя е имала отстъпки от 5-20 долара за барел. По-евтиният внос на енергийни продукти помогна на Анкара да намали търговския си дефицит и да намали натиска върху валутата си, която се обезцени с 30% досега през тази година. Турция също така е увеличила износа на дизелово гориво за същия период със 120% до 6,03 млн. тона от 2,75 млн. тона през януари-ноември 2023 г., според данни на LSEG.
Редица активисти и поддръжници на Украйна обвиниха Турция, че ефективно помага на Русия да насочва продуктите си към Европа, заобикаляйки санкциите. Страната обаче отрича обвиненията и твърди, че изнася горива, рафинирани от различни видове суров петрол.
Турция не е единствена страна, която се радва на големи икономии от покупките на руски петрол, отбелязва Reuters.
Индия, която също отказа да се присъедини към санкциите срещу Москва, е увеличила вноса на руски петрол със 77% досега тази година. Според изчисления, базирани на правителствени данни, през първото деветмесечие на 2023 г. тя е спестила около 2,7 млрд. долара от вноса на руски петрол. Но същевременно, страната е внасяла много по-големи обеми руски петрол в размер на 1,7 млн. барела дневно, което означава, че икономиите на барел за Турция са били много по-големи.
По изчисления на търговци, в момента доставянето на танкер с руски петрол в Турция струва 6 млн. долара, докато в Индия - 9 млн. долара.
Анализаторът на Kpler's Виктор Катона заяви, че турските рафинерии са се превърнали в едни от най-печелившите заводи в Средиземноморието, след като през февруари 2022 г. са наложени руски санкции от Запада.
Анализаторът допълва, че най-голямата турска петролна рафинерия Tupras е имала марж на брутната печалба от 30 долара на барел миналата година, което е с 6 долара на барел повече от средния марж за комплексна рафинерия в Средиземноморието.
Освен това, Москва и Анкара обсъждат и създаването на хъб за руски газ в Турция, по данни на Tupras.
Планът е в унисон с отдавнашното желание на Анкара да се превърне в основен енергоразпределителен център за Южна Европа. Русия вижда в хъба начин да пренасочи износа си на газ от Европа или да продава част от газа в ЕС непряко.