Уроците на историята: Какво се случва с икономиката след пандемиите?

3983
Уроците на историята: Какво се случва с икономиката след пандемиите?

© Unsplash

Епидемията от холера в началото на 30-те години на 19-и век нанася изключително тежък удар на Франция.

Само за месец измират 3% от жителите на Париж, болниците са препълнени, а тогавашните лекари не могат да намерят обяснение за симптомите и протичането на болестта.

След преминаването на епидемията Франция навлиза в един от най-силните си периоди и се превръща във водеща индустриална сила, заедно с Великобритания. Освен икономическа революция обаче, здравната криза води след себе си и социална революция.

Най-бедните социални групи, които са засегнати най-тежко от пандемията, започват да се бунтуват срещу богатите, които напускат града и се пренасят в именията си в провинцията, за да не се заразят. Политическата нестабилност в страната продължава няколко десетилетия.


Между ситуацията тогава и тази днес могат да се направят различни паралели, пише The Economist.

Пандемията от COVID-19 продължава да бушува с пълна сила в някои от развиващите се страни, докато повечето от богатите икономики вече се радват на бързото икономическо възстановяване след кризата. Правителствата постепенно разхлабват противоепидемичните мерки, а ваксинациите понижават броя на хоспитализираните пациенти и на смъртните случаи.

Икономистите прогнозират, че брутният вътрешен продукт на САЩ ще нарасне с 6% тази година, с което ще изпревари очакваните темпове на растеж отпреди пандемията. Подобни тенденции се наблюдават и в други държави.

Според историците такъв "синхранизиран" растеж се наблюдава изключително рядко. За последно подобни показатели са наблюдавани по време на икономическия бум в годините след Втората световна война.

Историята показва, че след кризите, предизвикани от неикономически фактори (войни, пандемии, бедствия и т.н.), брутният вътрешен продукт обикновено се повишава. Но, според The Economist, могат да се направят още поне три важни извода.

Първият е, че когато хората са склонни да харчат повече, нивото на несигурност намалява. Вторият е, че кризите насърчават и потребителите, и бизнесът да опитват нови неща и да действат по различен начин, за да оцелеят.

А третият е, че те често са съпроводени от политически турбуленции, чиито икономически последствия могат да бъдат непредвидими.

По отношение на потребителското доверие, данните от предишните пандемии в историята показват, че хората обикновено действат точно по начина, по който това се случи в разгара на разпространението на COVID-19 през 2020 г. - натрупват спестявания и ограничават разходите.

През 70-те години на 19-и век, когато във Великобритания избухва епидемия от вариола, делът на спестяванията на домакинствата се удвоява. По време на Първата световна война същата тенденция се наблюдава в Япония.

Готово ли е човечеството за следващата голяма катастрофа? Малко вероятните инциденти са част от живота, като на индивидуално ниво повечето хора разчитат на правителствата или на застрахователните компании да се погрижат за покриването на щетите

През 1919 и 1920 г., по време на пандемията от т. нар. испански грип, американците спестяват повече, отколкото във всяка от следващите няколко години чак до началото на Втората световна война. Когато тя започва, размерът на спестяванията отново започва да расте и до 1945 г. достигат около 40% от БВП на страната.

С нормализацията на живота след подобни кризи хората отново започват да харчат, а заетостта - да расте, но рядко се наблюдава "екстремно поведение" в тази посока. Тезата, че човечеството е отпразнувало края на епидемията от "Черната смърт" с масов разгул и отдаване на пороците вероятно са преувеличени, пише още изданието.

Началото на 20-те години на миналия век, след Първата световна война, всъщност, не е толкова бурно от икономическа гледна точка. След Втората световна война, по оценки на Goldman Sachs, в периода от 1946 до 1949 г. американците са похарчили едва 20% от натрупаните спестявания по време на конфликта.

Вторият важен исторически урок е свързан с предлагането на стоки и услуги и по-точно с начина, по който те се произвеждат и предлагат. Историците са на мнение, че чумните епидемии на Стария континент са направили европейците по-предприемчиви и склонни да поемат рискове.

Когато милиони хора умират у дома, е далеч по-лесно да вземеш решение да се качиш на някой кораб и да потеглиш към неизвестни земи в търсене на по-добър живот. Същото се отнася и за по-новите времена. След 1919 г., например, броят на новосъздадените компании в САЩ бележи истински бум.

Икономистите откриват и друга важна зависимост. Кризите почти винаги водят до внедряване на технологии, които заместват човешкия труд. Статистиката показва, че след всяка пандемия нараства интересът към механизацията и роботизацията, които намаляват рисковете от предаване на зарази между хората.

Дали обаче това води до съкращаване на работни места е под въпрос. Някои изследователи са на мнение, че наемните работници, всъщност, получават редица предимства след кризите, предизвикани от пандемиите. Повишаването на средното заплащане е само едно от тях, по данни на Федералния резерв на Сан Франциско.

В някои случаи това е продиктувано от факта, че при епидемиите с висока смъртност общият брой на трудоспособното население намалява, което автоматично повишава цената на работната ръка. В други ситуации ръстът на заплатите е генериран по-скоро от политически съображения.

При овладяването на последствията от кризите политиците не се интересуват толкова от овладяването на дълга или на инфлацията, а от повишаването на заетостта, тъй като тя вълнува повечето от техните избиратели.

Прозорците за вино, или как Италия бори пандемиите в древносттаСпоред Google Trends фразата „социално дистанциране“ не се използва активно преди март тази година

Изследване на Лондонския икономически университет показва, че кризата, предизвикана от COVID-19, е направила европейците по-чувствителни към темата за икономическите неравенства. В миналото подобни тенденции са предизвиквали серизни политически сътресения, припомня The Economist.

Епидемията от ебола в Западна Африка в периода от 2013 до 2016 г. предизвика серия от граждански конфликти в региона.

В едно от последните изследвания на Международния валутен фонд се проследяват ефектите от пет пандемични вълни от различни заболявания, включително ебола, САРС и вируса Зика, в над 133 държави от 2001 г. насам. Един от основните изводи е, че в повечето случаи те водят до социални сътресения и то не веднага, а средно около две години след края на здравните кризи. 

Така че днес светът може да се радва на своето бързо икономическо възстановяване, но не след дълго политическите събития имат потенциала да донесат и редица поводи за тревога, пише The Economist. 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg