Традиционните райони на добив няма да бъдат преориентирани към Китай, но е възможно да има отказ от доставките на петрол и газ за Запада от новите находища от Източен Сибир. Проблемът за диверсификацията е свързан с недобросъвестността на Полша и Украйна.

Кризата в отношенията между Русия и Запада принуждава руския петролен и газов сектор отново да се замисли за пазарите на Азиатско-Тихоокеанския регион, пише „РБК Дейли“.

Изявления за възможно преориентиране на част от суровинния поток към Китай прозвучаха тези дни от устата на ръководителите на „Газпром“ и „Транснефт“ на ежегодния инвестиционен форум на Ройтерс. Заплахата от завръщане на Студената война може наистина да принуди Кремъл да активизира проектите за доставка на енергийни ресурси, преди всичко на газ, към потребителите от страните от Тихоокеанския басейн, заявяват експерти.

Заплахите за преориентиране към Китай звучат вече най-малко три години и в действителност имаха отзвук: континентална Европа не се нуждае от Русия от нищо, освен въглеводороди и други суровини.

Подобни изявления почти престанаха да плашат Европа, но след началото на южноосетинския конфликт риториката, която на Запад бяха свикнали да смятат за пуста, започна да се възприема по друг начин.

Съгласно мнението на отрасловите експерти, традиционните райони на добив няма да бъдат преориентирани към Китай, но е възможно да има отказ от доставките на петрол и газ за Запада от новите, още не разработени находища от Източен Сибир. Т.е. не става дума за преориентиране, а за вероятно диверсифициране на руския износ на въглеводороди.

Впрочем, Кремъл не е готов даже и за това решение, смята генералният директор на компанията „East European Gas Analysis“ Михаил Корчемкин. За разлика от петрола газът не се търгува на борсите, и единна „световна“ цена на газа не съществува.

„Европейският пазар на газ е най-скъпият. Той е два пъти по-скъп, отколкото във Великобритания и Канада, и с 30% по-скъп, отколкото в САЩ и Япония“, припомня Корчемкин, позовавайки се на данните на ВР.

Достоверни статистически данни за китайския газов пазар няма, но е логично да се предположи, че той не е по-скъп от японския. Освен това, Китай започна активно да инвестира в нови технологии по добив на метан от въглища. Според Корчемкин, изявленията на топ-мениджърите на руските държавни корпорации за преориентиране „не са нищо повече от подгряване на пазара“.

„Задачата за диверсифициране на износа на суровини не е свързана с последните политически събития и отдавна е записана в енергийната стратегия на Русия“, не е съгласен генералният директор на Агенцията за политически и икономически комуникации Дмитрий Орлов.

Той припомня, че строителството на първата част от петролопровода ВСТО вече отдавна е започнала. Първото находище, което може да се превърне в ресурсна база за доставки на газ в Китай, е Чаядинското, но започването на добив там е планирано за следващото десетилетие. Да се говори за посоката на износ от Ковикта е все още рано.

По думите на Орлов, в темата за диверсифицирането на експорта е заложен конфликтен аспект, но той не е свързан с потребителите на Запад или Изток, а с недобросъвестността и политическа ангажираност на транзитните страни, като Украйна и Полша.

Източник:БГНЕС