Винаги сме се опитвали да представим храната в естетическата й форма: от древността - чрез картини с натюрморт, до любимата купа плодове в Instagram днес.

Храненето не е просто ядене – това е комплекс от редица процеси и ролята на естетиката в кулинарното изкуство е голяма. Какво и как ядем е част от нашето общество, геополитика, вярвания, култура, изкуство, маркетинг, биология….

Виждаме мутацията на нашите естетически сетива чрез промените в гастрономията. Корелацията между изкуство и готвене е довело до еволюцията на представянето: в миналото чиниите ни са били вдъхновени от художници и преведени в 2D с композиции в цвят и текстура, докато днес ставаме свидетели на истински скулптури.

Наблюдават се и няколко тенденции в бъдещето на вкуса. Първо, това е все по-голямата носталгия към началното и естественото.

Био храните и натуралните съставки са отговор на нарастващия материален живот и цифровизацията. Днес все повече търсим материя, докосваме, за да усетим нещата с ръцете си.

Очарованието на зеленчуците и плодовете и желанието за максимална свежест изведе градското фермерство до нови нива и вкара градината директно в нашия дом. Тази модерна „направи си сам“ тенденция изразява необходимостта ни да бъдем въвлечени в цикъла на производство на храните.

Нашите стандарти за храни обаче са на път да бъдат нарушени и от тенденцията „ядене на дизайн“, инициирана от Марк Бретилот. Утре нашите обичаи, жестове или навици към храната ще бъдат променени от иновациите.

Търсенето на нови усещания, инструменти и аромати ще достигне нови висоти с 3D печат и лабораторно отгледани храни. Днес използваме петте си сетива много малко: видът е първото чувство - преди мириса, вкуса, допира и слуха. Утре те ще бъдат изместени от синестезията и ще сублимират нашите емоции.