Когато става въпрос за звезди Мишлен, несъвършенството е изключено. Или поне това казва директорът на Michelin Guide Майкъл Елис пред Bloomberg, когато го питат, защо на ресторант "Лондон", собственост на Гордън Рамзи, са били отнети двете звезди. По думите на Елис в ресторанта се сервират "ястия с променливо качество" и има проблем с постоянството, нещо, на което от компанията изключително държат.

Но как се губи звезда на Мишлен? Първо трябва да получите такава. Дори и с шума около звездите, процесът на тяхното получаване все още е доста противоречив. Според Food Network специално обучени инспектори посещават и оценяват местата за хранене по различни критерии – услуга, качество на храната, обслужване, атмосфера, цялостно изживяване и много други. Най-добрите от тях получават специална звезда, а максималният брой звезди, които се присъждат, са три. Заведенията по света, които могат да се похвалят с такъв брой звезди обаче са малко.

Началото на звездите на Мишлен започва преди повече от 100 години. Зад тях стои едноименния производител на гуми - френската компания Michelin. През 1900 г във Франция компанията създава пътеводител, чиято цел е да популяризира автомобилния туризъм, така рекламира гумите на компанията и развива лоялност у клиентите.

През 1926 г. компанията започва своя собствена категоризация на заведенията, включени в първоначално червена книжка.

Но да се върнем към звездите и как ресторантът губи звезда?

Най-очевидният отговор на въпроса "Защо се отнемат звездите?", е – Защото стандартите на ресторанта не издържат. Заведенията със звезди на Мишлен във всеки регион се преоценяват всяка година. Затова, за да запази своята, всеки ресторант трябва да държи ниво. В случай, че не отговаря на първоначалната оценка – губи звездата.

А загубата на звезда е толкова смазваща, колкото получаването е супер успех. Мишлен е наясно с въздействието - както емоционално, така и икономически - от отнемането на звезда и никога не правят това лекомислено. Страхът от загуба на звезда и натискът да бъде задържана, е наричана от някои готвачи дори "проклятие“.

И все пак честта от получаването на Мишлен е огромна и „признание“, което готвачите истински ценят. Дори те описват ръководството като „един от най-близките, най-значимите и валидирани“ начини за измерване успеха на един ресторант.