На ъгъла на Dudenstrasse и General-Pape-Strasse в Берлин стои огромен цилиндричен блок от бетон. В структурата се намират няколко стаи, пълни с парчета старо, ръждясало оборудване.

Построена през 1941-42 г. по време на нацисткия период, това не е страшно вълнуващо забележителност днес, но има огромна историческа стойност – тя показва плановете на един диктатор за Берлин.

След евентуална победа във Втората световна война, в която Хитлер е доста уверен, фюрерът планира редизайн на Берлин. Той възнамерява да го превърне в метрополис с огромни структури, които да отразяват духа на Третия райх и да създават страх в сърцата както на враговете му, така и на неговите поданици.

Хитлер назначава архитекта Алберт Шпеер да надзирава проекта и заедно изготвят фантастичен план за възстановяване на града.



Новият център на Берлин е трябвало да се реорганизира по протежение на централния 5-километров булевард, известен като Prachtallee, или "Булевард на Splendour". Плановете са това да е една огромна пешеходна зона, а превозните средства да се движат по подземна магистрала.

В северния край на улицата се планира изграждането на огромен площад, известен като Großer Platz, с площ от около 350 000 квадратни метра. Този площад трябва да бъде заобиколен от величествени сгради, включително двореца на фюрера, Райхстага и канцеларията на Третия райх.

Но най-величествена от всички тях, разположена в центъра на новия Берлин, е трябвало да бъде една огромна куполна сграда, наречена Зала на народа, проектирана от самия Хитлер.

Плановете за Народната зала са тя да е висока над 200 метра и с размери 250 метра в диаметър - или 16 пъти по-голяма от купола на базиликата Свети Петър, върху която се базира дизайнът.

Размерите й са толкова големи, че ако беше построена, тя би била най-голямата затворено пространство в света.

Според архитекта Шпеер тази огромна куполна сграда е предназначена да се превърне в храм за публично поклонение на Хитлер, неговите наследници и германския Райх.

Вижте още: Защо нацистите са отглеждали зайци в Аушвиц

В южния край на булеварда е планирана още една мега структура, базирана на Триумфалната арка в Париж, но отново много по-голяма. Нейната височина е трябвало да бъде сто метра.

Пред всички тези замисли обаче стои един огромен проблем. Почвата на Берлин е блатиста и не може да издържи теглото на подобни гигантски структури, които Хитлер иска да построи.

За да определят издръжливостта на земята, проектантите изграждат експериментална сграда, наречена Schwerbelastungskörper, която е построена на мястото на бъдещата Триумфална арка.

Schwerbelastungskörper е с диаметър в основата от 11 метра, върху която е издигната 12 650-тонна цилиндрична структура, която е с 14 метра височина. Ако конструкцията потъва по-малко от 6 см, почвата се счита за проблемна. Бетонното тяло се потапя на19 см.

Няколко месеца по-късно започва Втората световна война и всички планове за Берлин са отложени.

Schwerbelastungskörper е единствената сграда от утопията Welthauptstadt Germania, която все още стои като напомняне за това как можете да изглежда Берлин днес.