Култът към съвършените човешки пропорции доскоро превръщаше храната в табу за средите на висшата мода.

През последните години обаче тенденцията бавно, но интензивно започва да се променя, пише CNN.

Дизайнът и кулинарията се оказват дълбоко свързани, става ясно от изложбата "Храна и мода" в музея FIT (Fashion Institute of Technology) в Ню Йорк и придружаващата я книга със същото заглавие.

През последното десетилетие колекциите, вдъхновени от храна, доминират на модните подиуми.

През 2014 г. Карл Лагерфелд представи ревю на супермаркети с марката Chanel; същата година дебютът на Джереми Скот за Moschino се заигра с иконографията на попкултурни хранителни марки от McDonald's до Hershey's.

От личното (лейбълът Denim Tears на Тремейн Емори, вдъхновен от храните, с които е израснал) до причудливото (панталонът "pasta puffer" на Рейчъл Антонофф), хранителните принтове вече са навсякъде.

Междувременно, лидери в луксозната индустрия като Prada, Gucci и Ralph Lauren отвориха заведения и ресторанти, които позволяват на клиентите буквално да консумират кулинарни шедьоври на любимите си марки.

Модните дизайнери Филип Лим и Питър Сом издадоха готварски книги и пишат за списания за храна, а Джейсън Ву и съоснователката на Оскар де ла Рента Лора Ким запълват каналите си в Instagram с кулинарни творения.

Храненето и облеклото са неизменна част от всекидневието на почти всеки човек на планетата. Те обаче могат да бъдат издигнати от обикновена рутина до форми на изкуството. Висша мода и висша кухня - и тяхната изработка, артистичност и сетивни качества може би не са чак толкова различни, пише още CNN.

"Има много прилики между дизайнера и готвача", obqsnqwa Даниел Хъм, собственик на прочутия нюйоркски ресторант Eleven Madison Park, когато през септември връчи на модната дизайнерка Габриела Хърст наградата на музея FIT за артистичност. "Става дума за качеството на съставките, овладяването на занаята, както и за работа по графика в постоянно променящи се сезони."

Преди половин век иконата във висшата мода Dior публикува готварска книга като ода за любовта на основателя й към изисканата френска храна.

"Съставките, които използваме при готвене, са също толкова благородни, колкото и материалите, използвани в кутюра", казва веднъж самият Диор.

Важно е да се отбележи, че както храната, така и модата изразяват аспекти на френското културно наследство, които продължават да бъдат голям бизнес за икономиката на страната.

А какво да кажем за LVMH, създадена през 1987 г. на основата на шампанско, коняк и куфари, а сега най-големият конгломерат за луксозни стоки в света?, пита риторично CNN.

Храната и модата непрекъснато гравитират една около друга.

Компанията за кухненски уреди от висок клас Smeg например за първи път си партнира с Dolce & Gabbana през 2016 г., за да дебютира с ръчно изрисувани хладилници, въплъщаващи естетиката "la dolce vita" на дизайнерското дуо.

Разширяването на дейността в сферата на италианската кухня е естествен израз на културната идентичност на Dolce & Gabbana. Марката постоянно включва италиански хранителни продукти - от каноли до фермерски зеленчуци в своите дизайни, а през 2017 г. си сътрудничи с Pastificio Di Martino за брандирани опаковки за паста.

Кампанията обаче се провали през 2018 г., когато марката пусна поредица от видеоклипове, в които китайски модел се опитва да яде каноли, спагети и пица с клечки за хранене и те бяха обявени за расистки. Тази грешка, която сериозно засегна съдбата на Dolce & Gabbana на доходоносния китайски пазар, показа, че макар храната да предлага достъпен начин за опознаване на други култури, тя има силата са разпали сложна дискусия за културното присвояване като мода.

Но когато е правилно, сътрудничеството между хранителни и модни марки не само разширява идентичността и потребителската база на всяка компания, но и подхранва апетита за ексклузивност в търговията на дребно, като придава висока стойност на лимитирани серии продукти. Puma, например, си партнира с компанията за бонбони Haribo, както и с най-старата верига за бързо хранене в Америка White Castle, за производството на маратонки.

Връзката на бързото хранене с модата датира още от 70-те години, когато McDonald's се обръща към дизайнера от Седмо авеню Стан Херман - някогашен президент на Съвета на модните дизайнери на Америка, за да придаде стил на първите стандартизирани униформи. Бърза ретроспекция до днес ни препраща в 2021 г. и дизайнерът Брандън Блекууд, който си партнира с McDonald's за лимитирана серия чанти, посветена на персонализираните бургери на рапъра Суити.

Въпреки че понякога тези колаборации изглеждат като маркетингови трикове, те са успешни, когато заинтересованите страни съгласуват идентичността и ценностите на своите марки и говорят директно на своите клиенти.

Най-големият им актив е, че те се продават сами – продуктите са достатъчно атрактивни, за да предизвикат интереса на традиционните медии и същевременно да заживеят свой собствен живот, когато инфлуенсърите и артистите запълват каналите си в Instagram с тяхно съдържание.

Заедно, храната и модата засягат толкова много аспекти от живота ни - от културната идентичност до екологичните проблеми и стратегиите за здравословен начин на живот. И двете са неразделна част от ежедневието ни, но също така са строго индивидуални и изразяват всеки от нас като част от цялото общество.

Снимки: Facebook/ Museum at FIT