Бедността е една от ключовите причини за проблемите със здравето и преждевременната смърт. Неслучайно казват, че „най-добрият геропротектор са парите“. При това е важна не само бедността сама по себе си, но и високото ниво на неравенство.

Бедността вреди по много начини, стартирайки от лошо хранене до отсъствие на достатъчно медицинска помощ. Нека обърнем внимание на стресовия механизъм, по който влияе тя.

Учени доказаха, че постоянният стрес оказва мощно алостатично напрежение, което влияе на целия организъм, нарушавайки работата на мозъка. Колкото повече години детето е живяло в бедност, толкова по-силно е стресовото натоварване и по-слабо работи паметта и интелигентността.

Отрицателното действие на стреса води до дисбаланс на структурите на мозъка, отговарящи за процеса на саморегулация. Именно нарушаването на саморегулацията е критичен фактор. При лоша саморегулация човек взема лоши решения в течение на целия си живот и ги предава на децата си.

Колкото по-бедни са хората, толкова по-голям е стресът и толкова по-лоша е способността той да се управлява. Оттам се понижава саморегулацията и все по-често се наблюдава консумация на алкохол, тютюнопушене, мързел, затлъстяване и непълноценен сън.

Винаги ли се получава така? Знаем, че физиологичното действие на стреса зависи силно от неговото възприятие и възможността да се справим с него. Ако има ресурс за подкрепа, тогава стресът не провокира развитието на описаната преди малко безпомощност.

През 1955 г. Ейми Вернер и Рут Смит правят изследване, в хода на което подробно изучават всички деца, родени на един остров в продължение на 40 години. Те оформят група на риска, в която родителите били бедни, страдали от алкохолизъм, имали психични проблеми и биели децата си. Учените били убедени, че тези деца в бъдеще няма да успеят.

30% от групата на риска показали друго. Те съхранили добро здраве и преуспели в живота, въпреки тежкото си детство. Учените нарекли тяхната психика „еластична“ и успели да откроят условията на тази адаптация. Тези деца са имали повече източници на емоционална подкрепа от страна на родителите, братята, сестрите си и други хора, присъствали в детските и тийнеджърски им години.

Те са умеели активно да решават собствените си проблеми. Били са екстроверти и са общували много с другите хора. Умеели са позитивно да погледна на травмиращите събития в живота им.

Теорията за 40%, или как да бъдете по-щастливи?Можем да бъде два пъти по-щастливи, независимо от това какъв е нашият социален статус, ниво на богатство или пък жизнени обстоятелства

Има ли са опора и образец на подражание от близкото си обкръжение – учители, съседи, роднини. Имали са по-широк кръг на общуване. Били са дружелюбни и любознателни.

Винаги са оставали самостоятелни и принципни в постигането на своите цели. Още в тийнейджърска възраст са поставяли на първо място в приоритетите си кариерата и работата, докато техните връстниците мислели за други неща.

Както виждаме, саморегулацията и тук се откроява като важен фактор.

По този начин, при наличието на подкрепа и активна позиция, дори мощният стрес не води категорично до безпомощност и не е присъда. Само 1/3 от децата обаче са способни да преодолеят бедността, в която са живели.