В алпийските склонове на Северна Италия се намира приличащ на кутия с шоколадови бонбони град като от картичка, където в самият въздух се носи плътният аромат на печени лешници.

Местните, които са с по-изтънчен вкус, дори могат да различат точно какви лакомства се приготвят на производствените линии в шоколадовата фабрика на Ferrero.

Носещият се аромат е сладкият вкус на успеха за жителите на град Алба и напомня постоянно за Уили Уонка (от "Чарли и шоколадовата фабрика" на Роалд Дал) от реалния живот, който построява тази фабрика.

Микеле Фереро, най-ексцентричният и енигматичен сладкар в света, създава Nutella, Kinder Surprise и Ferrero Rocher, както и дражетата Tic Tac, преди да почине по-рано през тази година на 89-годишна възраст.

Популярността на неговите сладки изделия превръща италианеца в един от най-богатите хора на планетата с лично състояние, оценявано на над 25 млрд. долара.

Както и при измислената фабрика на Уили Уонка, завиждащи конкуренти изпращат шпиони да откраднат тайната на неговите шоколади, известни по цял свят, пише Daily Mail.

Микеле става толкова предпазлив, че една от неговите рецепти дори е преведена на арабски и скрита в Кайро, а той затваря фабриката за посетители.

В последните 20 години малцина са влизали там, с изключение на лоялните служители, повечето от които са жители на Алба и работят за неговото семейство от поколения.

Историята на компанията започва с брата на Микеле - Пиетро, син на фермер от Пиемонт, Северозападна Италия, който решава, че не иска да се занимава със земеделие като предците си.

След като чиракува известно време в сладкарница, той и неговият брат Джовани създават собствена пекарна в Торино през 1933 г. Няколко години по-късно обаче Пиетро напуска, за да търси щастие в Еритрея, която по това време е колонизирана от фашисткия диктатор Бенито Мусолини.

Неговият план е да продава сладкарски изделия на войниците в столицата на Еритреа - Асмара, но това му начинание се проваля и той се връща вкъщи, когато избухва Втората световна война.

Подобно на останалата част от Европа, Италия е отчайващо бедна след края на войната. На фона на ограниченото количество какао, Пиетро решава да използва отново смесица, създадена по време на Наполеоновите войни от 19-и век, когато френският император забранява търговията с Великобритания и нейните колонии, произвеждащи какао, с което блокира доставките на шоколад.

Вижте още: Най-богатите италианци

Идеята е към скъпото вносно какао да се добавят смлени лешници, които били евтини и растели в изобилие около Алба.

Творението на Пиетро първоначално е продавано под формата на тухла, като се режело на парчето и се ядяло с хляб.

То обаче постига сериозни успехи. До 1950 г. Пиетро разполага с 200 автомобила и доставя в цяла Италия. Няколко години по-късно колите станали 1 000.

Неговият син Микеле, който поема бизнеса през 1957 г., обаче е този, който има визията да добави повече захар, да даде на продукта името Nutella и да започне да го продава в буркани.

Това е първата стъпка към превръщането на компанията в гигант в индустрията със захарни изделия и в третата най-голяма компания за захарни изделия в света. Около една четвърт от всички лешници в света в момента се използват от Ferrero.

Всъщност Микеле е геният зад всички големи продукти на компанията, добавяйки шоколада Kinder и дражетата Tic Tac към своите творение до края на 60-те години.

Подобно на филмовия герой Уили Уонка, Микеле също е много потаен и никога не дава интервюта. Според него вестниците трябва да споменават името на някого само в два случая - при раждане и при смърт.

Според негов приятел Микеле е открил формула, която позволявала в шоколада да се добавя алкохол, без той да абсорбира течността. Това не било лесно и той бил много горд с откриването на точната формула.

Микеле обаче се страхува, че ако я патентова в Европа, някой може да я продаде на конкуренцията. След като открива, че Италия има споразумение с Египет, прави така, че формулата да бъде преведена на арабски.

Работохоликът Микеле дори се жени за служител от компанията – неговата секретарка Мария Франка. Когато я кани на първа среща, той я предупреждава, че може да говори само по работа. „Ще бъде много скучно, защото ще говоря само за шоколад“, казва той.

Синовете на двойката - Джовани и Петро, имат право да ядат Nutella на закуска всеки ден, споделя Джовани в интервю през миналата година, признавайки, че той позволява същото и на своите деца.

В подготовката за негов наследник Микеле понякога завързва очите на най-големия си син Пиетро, още когато е малко момче и го кара да намери изхода, като се ориентира само по миризмите.

За съжаление, на Микеле му се налага да изпрати синовете си в Брюксел през 70-те години, когато в Италия има бум на отвличанията на деца на заможни родители за откуп.

Ексцентричният Микеле Фереро има дарбата да разбира това, което иска.

През 70-те години, когато нямало много магазини за играчки, Микеле решава, че децата трябва да могат да изпитват въодъшевлението, което получават от Великден всеки ден, и така създава яйцата Kinder Surprise със скрита играчка вътре.

Сега Ferrero е третият най-голям производител на играчки в света и разполага с екип от 20 изобретатели, които работят заедно с детски психолози, за да създават нови играчки.

Микеле се мести в Монте Карло и пътува всеки ден с хеликоптер до Алба.

Той намира супермаркет близо до Люксембург, където твърди, че „пазаруващите представляват средностатистическия европеец“. Впоследствие тези потребители с късмет получават правото да тестват много от неговите нововъведения.

Той слага небрандирани продукти в супермаркета, след което под прикритие проучва мнението на клиентите.

Kinder, Nutella и Tic Tac, които са създадени през 60-те години, се оказват много успешни, но много други продукти, като триъгълния шоколад Pico Rico Tico, десертечтата Il Budino Baba, политически некоректното шоколадово барче Negrita, не издържат теста на времето.

Шоколадовите бонбони с алкохол Mon Cheri се провалят във Великобритания заради навика на британците да нахапват бонбоните, вследствие на което алкохолът се разтича.

Вижте още: Френски министър: Спрете да ядете Nutella

През 80-те години Микеле Фереро създава бонбоните Ferrero Rocher.

Той е набожен католик и се смята, че е моделирал Rocher по подобие на пещерата Масабиел в Лурд, където ходел всяка година на поколнение. Той дори поставя статуя на Дева Мария от Лурд във всеки от 20-те си завода по света.

Микеле е перфекционист и са необходими много опити, за да изпипа окончателно своя продукт.

Малко след като започва производството, обаче то е спряно, зщаото според Микеле машините не слагат по еднакъв начин белите етикети.

Според компанията бонбоните Rocher не трябва да се държат в хладилника и имат трайност от осем месеца. В средиземноморските страни те дори се изтеглят през лятото, когато температурите се повишават.

Във фабриката на Ferrero в Алба се произвеждат по 900 бонбона Ferrero Rocher в минута, а с наближаването на Коледа производството става денонощно.

Работата във фабриката е до живот, казват служителите. Когато Микеле поема компанията през 1957 г., той обещава пред служителите: „Няма да имам отдих, докато не осигуря сигурно и спокойно бъдеще за вашите деца.“

И удържа на думата си. Във време, когато милиони италианци са принудени да напуснат привинцията, за да си търсят работа в големите градове, той става първият, който изпраща автобуси, които превозват служителите от домовете във фермите им до завода, за да не им се налага да напускат земята си.

Служителите получават отопление от фабриката в домовете си, детска градина в завода и безплатно здравеопазване доживот.

Пенсиониралите се служители прекарват времето си в уроци по ирландски танци или компютърна грамотност във фондацията, основана и ръководена от вдовицата на Микеле - Мария Франка, която в момента е петата най-богата жена в света.

Служителите пък му се отплащат с абсолютна вярност. На сутринта след опустошителните наводнения през 1994 г. всички служители напускат потопените си във вода домове, за да спасят фабриката. Там също така никога не е имало стачка.

Лоялността на неговите служите направи Фереро най-богатият човек в Италия, като той изпревари Силвио Берлускони през 2008 г.

Той обаче мрази това определение и продължава да избягва вниманието, като често носи слънчеви очила, за да крие очите си, дори и на закрито.

Семейството е разтърсено от трагедия през 2011 г., когато наследникът на Микеле - Пиетро, умира от сърдечен удар на 47-годишна възраст, докато кара велосипед в Южна Африка.

Десетки хиляди му отдават последна почит. Когато самият Микеле умира по-рано тази година, жителите на града обявяват официален траур и кръщават централния площад на техния работодател.

На погребението присъстват 60 000 души, между които няколко министър-председатели и кралски фамилии.

По-малкият син на Микеле - Джовани, който в свободното си време пише романи, сега оглавява компанията.

На погребението той се зарече да продължи делото на баща си, заявявайки: „Баща ми искаше фабрика за хората, а не хора за фабриката с разбиране за работата, според което социалната грижа е в центъра на нещата преди печалбата.“