Искате ли децата ви да бъдат по-щастливи? По-важно, искате ли децата ви да израснат по-щастливи и по-удовлетворени от останалата част от живота си?

Хората, които смятат, че родителите им са били в по-малка степен психологически контролиращи ги и в по-голяма степен загрижени, докато са израствали, е по-вероятно да са по-щастливи и по-удовлетворени от живота, сочи ново проучване на University College London.

От друга страна, хората, чиито родители са упражнявали по-голям психологически контрол при отглеждането им, показват значително по-ниско умствено благосъстояние като възрастни; всъщност ефектът се оприличава на скорошната смърт на близък приятел или роднина.

Ето какво казва Мей Стафърд, автор на проучването:

"Открихме, че хората, чиито родители са демонстрирали топлота и отзивчивост, изпитват по-голямо удовлетворение от живота и имат по-добро умствено благополучие през всички фази на живота си като възрастни. За сравнение, психологическият контрол се свързва в значителна степен с по-ниско удовлетворение от живота и психично благополучие. Примери за упражняването на психологически контрол е да не позволявате на децата си да вземат сами решения, да нарушавате личното им пространство и да вменявате зависимост."

Психологеският контрол се различава от поведенческия контрол, който включва неща като това да определяте вечерен час, да давате на децата да вършат някаква домакинска работа и да очаквате от тях да си пишат домашните.

Поведенческият контрол е идентифициран, когато участниците в проучването изразявали несъгласие с твърдения, като "Даваха ми колкото свобода исках и "Позволяваха ми да излизам, колкото често поискам." Това може да звучи като психологически контрол, но не е. Тези родители поставят ограничения върху определени типове поведение, но не и върху чувствата.

Психологическият контрол включва това да не позволявате на децата си да вземат сами някои решения, да не им позволявате да имат лично пространство и да вменявате чувства на зависимост.

Психологическият контрол се определя, когато участниците в проучването се съгласявали с твърдения като "Опитваха се да контролират всичко, което правя и "Опитваше да ме кара да се чувстватм зависим от него/нея."

Ако разликата между тези неща все още ви изглежда неясна, ето едно обяснения от щатския автор Нанси Дарлинг:

Поведенческият контрол се отнася до степента, в която родителите молят децата да ограничат поведението си, за да задоволят нуждите на другите. Взискателността е един от начините да се определи това, но смятам, че то може да се опише по-добре, като очакванията на родителите децата да се придържат към високи стандарти — най-вече когато е трудно. Поведенческият контрол също така засяга степента, в която родите следят изпълнението на правилата, които задават.

Психологическият контрол, от друга страна, е степента, в която родителите се опитват да контролират емоционалното състояние или схващания на децата. Например, те може да използват вменяване на вина или да карат детето да се чувства сякаш няма да бъде обичано, ако не прави това, което родителите искат. Същността на психологическия контрол е, че той удря детето по „аз-а“.

"Знаем от други проучвания," казва Стафърд, "че ако едно дете споделя сигурна емоционална привързаност с родителите си, то ще бъде по-способно да сформира сигурна привързаност и като възрастен. Родителите също така ни дават стабилна база, от която да изследваме света, докато топлотата и отзивчивостта насърчават социалното и емоционално развитие. Точно обратното, психологическият контрол може да ограничи независимостта на едно дете и да го направи по-неспособно да регулира собственото си поведение."

Какво можете да направите, за да упражнявате в някаква степен поведенчески контрол, без да навлизате в зоната на психологическия контрол?

Чувствайте се свободни да поставяте ограничения, които според вас са подходящи. Чувствайте се свободни да имате очаквания. Направете и допълнителна крачка обаче – обсъждайте с децата си защо поставяте тези ограничения и защо имате такива очаквания. След това позволявайте на децата си да говорят и ги изслушвайте.

Може да контролирате определени типове поведение, но не можете да контролирате всяко мнение, така че не се опитвайте. Показвайте, че дори и да не сте съгласни, вие уважавате правото на децата си да виждат нещата по различен начин. Да демонстрирате уважение е страхотен начин да покажете, че ги обичате.

Оставяйте децата си да вземат възможно най-много решения сами. Най-добрият начин да се учиш е да правиш обосновани избори (и да поемаш отговорност за действията си ) е като започнеш отрано.

В крайна на краищата, основната ви цел е да отгледате деца, които да бъдат успели и независими възрастни, защото това е рецептата за щастие и задоволство.