Вулканичните изригвания могат да променят климата на планетата.

По време на големи изригвания огромно количество вулканична пепел се отделя в горните слоеве на атмосферата, която образува покривало, подобно на воал, предотвратяващо достигането на слънчевите лъчи и топлина до земята.

Освен това вулканичните газове, като серен диоксид, имат охлаждащ ефект, противоположен на този на парниковите газове, като въглероден диоксид.

Когато вулканът Тамбора изригва през 1815 г. на остров Сумбава в днешна Индонезия, той изхвърля приблизително 120 милиона тона серен диоксид на 40 километра в небето. Серният диоксид се превръща във фин аерозол от сярна киселина и в рамките на седмици обгръща голяма част от земята.

Аерозолният слой отразява радиацията от слънцето обратно в космоса, създавайки охлаждащ ефект в световен мащаб. Следващата година е една от най-студените в историята на планетата, разказва Amusing Planet.

Изригването на Тамбора е най-мощното вулканично изригване, на което хората са свидетели. То започва на 5 април 1815 г. и продължава през следващите четири месеца, като изхвърля повече от 150 кубически километра скала и магма, създавайки калдера с диаметър 7 километра. Вулканът, чийто връх първоначално се издига на 4300 метра, се срутва до 2850 метра.

Последиците от изригването са катастрофални. Скали и пепел валят в региона в продължение на седмици, стигайки чак до Южна Суматра и Борнео, на 1 300 км. Целият остров е покрит с пепел и пирокластичен поток (бързо движещи се потоци от свръхнагорещени скали, тефра, сажди и токсични газове) с дълбочина до метър, унищожавайки къщи, посеви и изкоренявайки дървета.

Пепелта, която пада в морето, образува наслоявания с диаметър до пет километра. След това те преминават в открито море, където се срещат с британски кораби на 3 600 км. Фините частици пепел остават суспендирани в атмосферата в продължение на няколко години, създавайки невероятно цветни залези, виждащи се чак до Лондон.

Непосредствената последица от изригването е гладът в резултат на унищожаването на посевите. Той е придружен от всякакви заболявания, особено диария, причинена от пиенето на замърсена вода. Гладът е толкова сериозен, че населението на Сумбава е принудено да яде сухи листа и отровни грудки. Мнозина продават децата си за ориз. Около 48 000 души са убити на Сумбава и 44 000 на Ломбок. Десетки хиляди бягат в Ява, Бали и Южен Сулавеси, за да се спасят от глада.

5 страни, които може да изчезнат от лицето на ЗемятаПриродните катаклизми не питат

Ефектът от изригването не се ограничава само до Индонезия. Необичайно студеното време убива дървета, посеви и животни дори на север - до Китай и Тибет. Наводненията унищожават много останали култури. В Тайван, който има тропически климат, сняг се съобщава в много градове.

В Европа, все още възстановяваща се от Наполеоновите войни, ниските температури и обилните дъждове водят до съсипана реколта на целия континент, което пък презизвиква сериозен глад в Ирландия и Уелс. Той е последван от големи епидемии от тиф в някои части на Европа, включително Ирландия, Италия, Швейцария и Шотландия, влошен от недохранването в резултат от Годината без лято.

Температурите падат в Северна Америка, особено в североизточните части на САЩ и Канада. През пролетта и лятото има постоянна суха мъгла, която скрива слънчевата светлина. Слана и сняг падат по високите части на Ню Хемпшир, Мейн, Върмонт и северен Ню Йорк в средата на лятото.

Студеното време унищожава повечето селскостопански култури в Северна Америка, което води до повишаване на цените. В Квебек, Канада, остават без хляб и мляко, а в Нова Скотия се хранят с фураж.

Влажната и тъмна 1816 г. стимулираха зловещи и мрачни събития. Лорд Байрон улавя настроението в стихотворението си „Мрак“, написано за ден, в който „всички птици отидоха да спят по обяд и свещите трябваше да се палят като в полунощ“.

Предизвикани от лорд Байрон в конкурс, много от неговите приятели писатели създават свои собствени страшни истории. Мери Шели измисля ужасната си приказка за Франкенщайн, а Джон Полидори създава „Вампирът“.

Докато днес учените знаят със сигурност, че глобалният метеорологичен феномен, студът и провалът на реколтата са пряк резултат от изригването на Тамбора, минават десетилетия в изследвания, за да се съберат доказателства в полза на тази теза.

Първият учен, който предполага, че може да има връзка между изригванията на вулкани и охлаждането на земята, е Бенджамин Франклин през 1783 г. Едва много по-късно, в годините 1914-1920, е установена връзката между лошото време от 1816 г. и изригването на Тамбора предишната година.

Този вулкан привлича малко внимание днес, освен у шепа туристи, желаещи да направят тридневното изкачване до върха, и няколко вулканолози.