Кражбата на Джокондата, предизвикала изключителен отзвук, още привлича вниманието. На 21 август 1911 г. Джокондата изчезва от парижкия Лувър.

Вълнението е неописуемо. Ще са нужни две години преди да бъде намерен шедьовърът на Леонардо да Винчи, отмъкнат от италиански работник, който заявява, че действал от патриотизъм.

На въпросния 21 август, понеделник, Винченцо Перуджа, 30-годишен бояджия, прониква в Лувъра, в почивния ден на музея, през задния вход, откъм Сена. Той добре познава разположението, тъй като предната година е участвал в поставянето на витрина около картината, привличаща тълпи.

Перуджа отлично знае как е окачена картината, разказва Жером Коаняр, авторът на книгата "Една жена изчезва", посветена на аферата. За няколко секунди той откача творбата, нарисувана между 1502 и 1506 г. от тосканския майстор, и се скрива в стълбищната клетка. Там я отделя от рамката, без да я повреди, завива я в работната си престилка и спокойно излиза.

Тревога дават двама художници на следващата сутрин. Те са дошли да копират шедьовъра и намират празната рамка. Префектът на полицията Луи Лепин заповядва посетителите да бъдат претърсени. Новината гръмва в печата, който клейми слабостите в охраната на музея. Директорът на Лувъра е уволнен, макар че е предупреждавал началниците си за липсата на средства.

Основателят на първата полицейска лаборатория за криминална идентификация Алфонс Бертийон лично се заема със събирането на всички улики на местопрестъплението. Открива отпечатък на ляв палец върху стъклото, пазещо картината. Той е на крадеца. Но - и това е слабост на разследването - този отпечатък не е използван, макар Перуджа да е картотекиран и пръстовите му отпечатъци вече да са взети от полицията.

Полицаите са убедени, че крадецът не е действал сам и се опитват да заловят банда международни трафиканти. За известно време полицията дори подозира поета Гийом Аполинер, тъй като дава подслон на белгийски измамник, откраднал през 1907 г. римски статуетки от Лувъра. Пабло Пикасо се сдобива с две от статуетките, които го вдъхновяват в творчеството му. Аполинер накрая убеждава художникът да ги върне. Пикасо ги отнася в един вестник и полицията ги получава. Тя свързва двата случая и арестува Аполинер, който прекарва осем дни в затвора - преживяване, което оставя отпечатък върху него.

В продължение на две години Перуджа крие Джокондата в жилището си в Париж. После започва да пише на италиански антиквари, като им предлага картината и им обяснява, че действал от патриотични подбуди. През декември 1913 г. тосканският антиквар Алфредо Джери му предлага да донесе картината във Флоренция, за да я изследва. Перуджа се съгласява. Антикварят заедно с директора на музея "Уфици" отиват в хотела, идентифицират Джокондата и я вземат. Работникът е арестуван. Съден е в Италия - с което изважда късмет - и получава присъда едва една година и 15 дни затвор. После присъдата му е намалена на седем месеца.

Източник: БГНЕС