В средата на Южния Атлантически океан, на хиляди километри от почти всяко друго място, се намира изолиран вулканичен остров, наречен Възнесение.

Преди стотици години това е пустинно парче зяма с малка привлекателност за преминаващите кораби, с изключение на събирането на гигантски зелени костенурки и птици, с които моряците да се хранят, докато плават към други региони.

Днес обаче върховете му са покрити с буйни зелени гори, разказва Amusing Planet.

Тази невероятна трансформация е резултат от забележителен екологичен експеримент, проведен от известния британски ботаник Джоузеф Хукър с насърчение от Чарлз Дарвин. Много учени смятат, че тази фантастична тераформация може да е ключът към бъдещата колонизация на Марс.

Остров Възнесение е доста млад, геологически казано, появил се от океана само преди около милион години. Вулканичната дейност продължава да го оформя до преди хиляда години. Затова по-голямата част от острова е покрита с млади вулканични почви, лавови полета и пепелни отлагания. Малките храсти и треви са единственото нещо, което расте тук преди намесата на човека.

Островът е открит за първи път през 1501 г. от португалския мореплавател Жоао да Нова в деня на Възнесение Господне, откъдето идва и името му. През следващите 300 години той функционира като спирка за далечно пътуващите кораби, позволявайки на моряците да попълнят запасите си от прясна вода и прясно месо.

Признавайки стратегическото му значение, Кралският флот създава гарнизон на острова през 1815 г. (първоначално, за да следи Наполеон Бонапарт, който живее в изгнание на близкия остров Света Елена). За да оцелеят, войниците засаждат градина с плодове и зеленчуци върху тънката почва на върха на централната планина, известна като Зелена планина. Довеждат и стотици овце, кози, крави и коне.

През 1836 г. младият Чарлз Дарвин, по време на дългото си пътуване на борда на HMS Beagle, прави кратка спирка при Възнесение. Идвайки от Света Елена, Дарвин не очаква много от острова. Преди заминаването му от Света Елена местните се шегуват: „Ние знаем, че живеем върху скала, но бедните хора от Възнесение живеят върху пепел“.

Когато Дарвин стъпва на острова, той забелязва фермата и се чуди на начина, по който се управляват изворите, „за да не се загуби нито една капка вода“. Той е впечатлен от работата, която британците извършват, за да направят Възнесение годен за живот, въпреки че отбелязва, че островът е лишен от дървета.

8 места на планетата, на които гравитацията не действаПланета Земя живее по законите на гравитацията, открити от сър Исак Нютон. Но има гравитационни аномалии на някои места, в които този закон не може да се приложи

„Наистина целият остров може да бъде сравнен с огромен кораб, поддържан в първокласен ред“, коментира той. Други също споделят настроенията на Дарвин. Френският натуралист Рене Примивер Урок отбелязва, „че само английската нация би помислила да направи остров Възнесение продуктивно място, всеки друг народ би го използвал като обикновена крепост в океана."

Седем години по-късно британският ботаник и изследовател Джоузеф Хукър посещава острова. Той казва на войниците, че залесяването на острова ще помогне за улавяне на дъжд и подобряване на почвата. Дърветата ще улавят влагата и ще намалят изпарението, докато корените им ще разрушат лавовите скали и ще създадат по-дебели и глинести почви.

Започвайки през 1850 г. и продължавайки десетилетие, Кралският флот внася хиляди фиданки, обхващащи повече от 330 различни вида от ботаническите градини в Европа, Южна Африка и Аржентина. Растенията са специално избрани да издържат на суровите условия на живот в тази вулканична пустиня.

За двадесет години повече от пет хиляди дървета започват да се вкореняват. Те покриват Зелената планина - най-високата точка на острова, с тучен ореол от бамбук, докато високите борове от Норфолк ограждат склоновете й. Те са засадени, за да бъдат използвани като заместващи мачти от ветроходните кораби.

С промяната в растителността климатът на острова също се променя. Преди да започне залесяването му, в небето рядко се появяват облаци, заради което валежите също са редки. Скоро обаче дъждовните бури стават все по-чести.

Развитието на горите на остров Възнесение също така предизвиква промяна във водния му цикъла. Преди това най-големият проблем е задържането на вода. Сега дъждовната вода не се оттича обратно в морето, а се задържа от почвата и гората на острова, поемана от корените и в крайна сметка, се изпарява от листата, за да вкара повече влага във въздуха. Това създава влажен микроклимат, който охлажда околността и увеличава шансовете за повече дъжд.

Флората на Зелената планина вече може да бъде разделена на три отделни зони - суха и гореща зона под 330 метра с петна трева, адаптирани към сушата храсти и малки дървета; от 330 до 630 метра с по-пълно покритие, включително треви, бодлива круша и дървета, като хвойна, дъб и акация и над 660 метра е мъгливата, влажна зона, която е напълно залесена.

В допълнение към бамбука и норфолкските борове има банан, джинджифил, хвойна, малина, кафе, папрати, смокини и тис. На върха се намира сладководно тяло, изпълнено със сини водни лилии. Тази зона е с около 7 градуса по-хладна от низините, осигурявайки на жителите (островът има население от 800 души, разпределени в пет населени места) и туристите бягство от целогодишната жега на тропиците.

През 2005 г. Зелената планина се превръща в първия национален парк на остров Възнесение.

Има един важен урок, който трябва да се научи от остров Възнесение. Ако една малка гора може напълно да промени климата на този регион, представете си какво причинява загубата на растения от различни местообитания по света за климата на Земята.

От 1990 г. насам планетата е загубила приблизително 420 милиона хектара гора. Тъй като човешката популация продължава да се увеличава, тази цифра само ще расте. Единствената добра новина е, че скоростта на обезлесяване е в низходяща тенденция през последните няколко години.

Д -р Дейв Уилкинсън, еколог от университета John Moores в Ливърпул, намира странната екосистема на остров Възнесение за вълнуваща. "Това, което ни казва, е, че можем да изградим напълно функционираща екосистема чрез поредица от случайни инциденти или опити и грешки."

Уилкинсън вярва, че остров Възнесение е чудесен пример, на който могат да бъдат изследвани аспектите на изграждането и функционирането на екосистемите, както и смекчаването на причинените от човека глобални промени в околната среда.