Сложната и деликатна мрежа на международните отношения и не само се плете и разплита на приеми, официални срещи и международни срещи на високо равнище. Facebook, Twitter, Google и останалите дигитални платформи се превръщат все повече в терен на старото изкуство на дипломацията, пише ВВС.

Но какви връзки могат да създадат правителствата с необятната виртуална територия. Отговорът на Дания на този въпрос е създаването на първото технологично посолство в света. Управляващият посолството ще има ранг на посланик, а сферата му на дейност ще бъдат дигиталният свят и големите компании в него, съобщи неотдавна датското министерство на външните работи.

„Важно е да създадем връзки с технологичните компании като Google, Facebook, Apple и Alibaba, както и със стартъпи и епицентрове като Силициевата долина, Шънджън и други места“, съобщи датският външен министър Андерс Самуелсен.

Но пионерската мярка на Копенхаген поставя някои въпроси. Необходимо ли е наистина създаването на пост с категорията на посланик за отношения с частни компании? Какви последици може да има това за развитието на международните отношения?

„Това не е нещо ново. Дипломатите на Дания и на други държави го правят всеки ден, но трябва да направим повече. Трябва да имаме по-систематичен фокус върху технологиите и дигитализацията“, казва министър Самуелсен. „Подобно на двустранните ни разговори с чуждестранните правителства, ще има въпроси, по които ще имаме съгласие и по други, по които няма да имаме. Но те са добра причина за диалог“, допълва той.

Дипломатически служители, специализирани в науката, има и в близкото минало. След Втората световна война американският Държавен департамент създава програмата за „научни помощници“ в някои от посолствата си. По онова време основната причина за това е развитието на ядрените технологии и последиците за международните отношения.

Според датското правителство новият технологичен посланик ще трябва да гарантира диалога и сътрудничеството с важни международни компании в дигиталния сектор. Широка функция, която има поне два мотива - търговско-икономически и политически.

Компании-държави

Компании като Apple и Google имат икономическа тежест, сравнима с тази на много държави. Пазарната оценка на Google от над 800 млрд. долара надхвърля БВП на държава като Аржентина, сочат данни на Световната банка.

„Датският външен министър заяви, че съществува конкуренция за привличане на Google, Facebook и други дигитални компании, за да се установят в различните държави. Оттук идва и търговският мотив“, отбелязва Корнелиу Биола, преподавател по дипломатически изследвания в Оксфардския университет.

Но не е единственият. Използването на дигиталните инструменти за осъществяване на външната политика на дадена държава е все по-широко и някои държави създадоха собствени стратегии за дигитална дипломация.

„Дипломацията има три основни цели - да представлява, да води преговори и да защитава интересите на една държава пред трети страни. Но появата на интернет и на новите медии са основание да се мисли как да бъдат защитени тези интереси в дигиталната среда“, отбелязва Луис Манфреди, професор от университета в Кастиля Ла Манча в Испания.

На този терен отношенията на правителствата с техологичните гиганти придобива ново измерение. За разлика от традиционните дипломатически пътища дигиталната дипломация действа във виртуални пространства, предлагани от частни компании.

Но предоставянето на дипломатически ранг на тази нова връзка между компании и правителства може да породи съмнения. „Докато определянето на висш чиновник за водене на преговори с технологичните компании има голям смисъл, приравняването на тези компании с държави създада доста тревожен прецедент“, пише във Forbes Ема Уулакот, журналист, специализиран в технологиите.

Остава да видим дали примерът на Дания ще бъде последван и от други държави. Дипломацията съществува от векове и промените в нея често са доста бавни. Но според Биола другите правителства наблюдават с интерес примера на Копенхаген.

„Интересно е какво ще се случи. Ако много държави създадат такива постове, скоро може да възникнат недържавни международни играчи с дипломатически капацитет“, казва експертът по дигитална дипломация.